Стамен (или гусин Минчев)...приятелят когото срещам на най - неочаквани места!

Запознайте се със Стамен! Един от най - готините хора, които познавам и притежаващ качеството да се пониква там където не го сееш. С него сме приятели от кажи - речи 20 години. Запознахме се на един летен лагер през лето Господне 1995-то. Бяхме млади и красиви...сега сме само красиви. Лагера беше на Дружба и оттам ми останаха много хубави спомени. И любовта към Faith No More и по специално Digging the grave, която той слушаше нон-стоп на един касетофон, който между другото мъкнеше и на плажа! Другото, което помня ярко от този лагер е, че беше военен лагер (имаше навремето такова животно) и по заповед на даскалите в морето момичетата се къпеха отделно от момчетата! А пък тогава, на по седемнадесет години някакси много ни се искаше да влизаме заедно в морето... Та прекарахме си добре на този лагер, след това всеки си пое към града си (той между другото живее в София) и тогава понеже нямаше мобилни телефони, някакси изгубихме връзка.
         През 1999-та година след като се уволних от казармата отидох в София да се подготвям за изпити за Академията на полицията в Симеоново, а по същото време татко учеше във Военната академия в София. Живеехме цялото семейство във ведомствен апартамент на армията намиращ се в кв. Полигона, познат повече със старото си име Къро. Подготовката ми за Симеоново се състоеше основно в учене 2-3 часа и след това безкрайни купони с братовчедка ми Тоне, която учеше в Софийския, имаше много колеги и приятели и винаги при тях се случваше нещо интересно. Като примерно купоните в ателието, което бяха взели под наем с Ирина и Ивелина. Там един ден след много песни и свирене на китара (навремето и това можех) съседа отдолу, дойде и ни каза "Много хубаво свирите ама ако може музиканта да не си тактува с крак по земята, че не се седи." Логично със Симеоново не се получи. Ама се отплеснах...за Стамен говорих. Та един ден излизайки от входа в който живеех видях от отсрещният блок да излиза...Стамен. Оказа се че той си живее там и аз без да знам съм се оказал комшия с него. И последните два часа за учене на ден отидоха по дяволите...и в близкия бар. След като не успях в Симеоново логично се прибрах във Варна и със Стамен пак се изгубихме.
          След две години ходейки по центъра на Варна и отивайки на плаж най - неочаквано пред хотел Черно море срещнах...мислите си Стамен, нали? Не...срещнах сестра му Цвети. След като стана ясно че е на гости в Добрич и всеки ден пътува до Варна на плаж решихме да се обадим на Стамен  и едно известно време гостуваха вкъщи на мен и на брат ми. И пак дискотеки и ресторанти и барове...не помня много от него лято :)
         Аз обаче не се отказах от полицейските мераци и все пак след школата във Варна станах сержат в МВР. И така през две хиляди и някоя си година (не помня точно) с колегата решихме, че в един часа вечерта трябва да ядем джобове. Влязохме в заведението и вътре Стамен, много ясно, ядеше един голям сандвич...пак неочаквана среща. Тогава не се видяхме много, защото беше управител в едно заведение и не му оставаше много свободно време. Но пак се срещнахме без да искаме. Само че вече имаше мобилни телефони и оттогава поне имаме връзка. Пък сега и Фейсбук вече прави така все едно се виждаш с петдесет човека на ден.
         Та сега при поредното ми тръгване от летището в София му се обадих да се видим и резултата беше пак много смях, спомени и това професионално селфи, което виждате най - отгоре. Сега очаквам като отида в Шри Ланка той да ходи по плажа някъде там. Защото явно съдбата е решила с него да се засичаме на разни неочаквани места за да не се забравим. Та така...винаги ми е готино като се видя с него пък било и за пет минути. Всеки път се хилим като пачи и се забавляваме. Поздрави от Египет, брат...като се върна ще се обадя :)