Изкуството да бъдеш МАМА!

Баси...знаех си че е трудно, ама това е направо геройство! Да гледаш дете сам, докато другия родител е някъде по работа за по - дълго от месец. Направо се превръщаш в многоръкия Шива. Особенно трудно е, когато си татко, който липсва през повечето време за да работи и сега трябва да заеме мястото на мама. Та това е моята история досега (смятай какво е, мина само една седмица, а аз вече реанимирам блога, който замразих бая отдавна). Та всичко започна така.

Първо беше списъка...кое, кога, как и защо:

- Училището (този, този и този ден нормално взимане, другите два по - късно, защото има "Багри и звуци"). Този ден взимаш само нашето, другия и на комшията, той пък взима нашето еди кога си и ти го взимаш от тях в толкова и толкова часа. Аз забравих първото....май имаше и още нещо..мда...купони всеки четвъртък, ама този не защото ще вземе и за нас друга съседка, пък ти после на нея и т.н. Кимам аз и усилено записвам бележки в календара на телефона с опция повтаряне всяка седмица. После пък се оказва, че единия ден нямало Багри и звуци...е хубава работа...щях да отида за детето с час и половина закъснение. Добре че пак една съседка ми сподели, че няма за да съм навреме. Освен това чантата се проверява всеки ден за сухи и мокри кърпички, плод за следобедна закуска, подострени моливи и всички необходими тетрадки и учебници.

Това сега е най - важното. Но в списъка следва и всички други задължения, какво може да се яде, какво не може да се яде, лекарства кога се вземат, цветята кога се поливат, кучето колко яде, кога се разхожда и къде се подстригва и още много , много задължения. Викам си добре де ще се оправим. Изпращаме мама на летището и се завръщам мама и тате на пълен работен ден. Добре започваме, имаме още сготвено от мама преди да замине, така че сме ОК. Пък и всяка вечер и звъним по Скайпа да се чуем и да си зададем въпросите, които са възникнали през деня.

Ден първи, 07:05 часа сутринта. Аз:
- Аби, ставай за училище.
- Ъъъъъъъъъ....
- Няма ъъъъъ, айде че няма време.
- Ама облечи ме.
- Еми няма време давай сама.
 Тя облича дрехите, които предвидливо съм приготвил от предната вечер за да не губим време сутринта. Аз с едната ръка си правя кафе, с другата приготвям сутрешната доза витамини, а с третата вадя бисквитите от шкафа. Абито идва разрошено, като колиба на азиатец издухана от ураган. Докато яде аз сресвам косата и постоянно боботя "айде по - бързо, че трябва и зъбите да измиеш преди да тръгнем". Приготвяме се, излизаме, водя я до училището и се прибирам. Обикновенно когато Марина си е тук това е времето в което пия кафе и не правя нищо. Еми да ама сега Марина я няма. Следва прибиране на пране, зареждане на нова пералня, миене на чинии и пускане на нова пералня. Цветното отделно от бялото! Докато се усетя то станало обяд. Времето следобяд минава неусетно и идва време да взема детето от училище. Отивам да входа на училището, чакам, идва детето, говоря с госпожата, около 30 пъти питам "запасана ли си" докато получа отговор от Аби и най - накрая успяваме да се приберем, Следва преобличане, вечеря, малко време пред телевизора и колелото се завърта отново. И така всеки ден.

Между другото се налага и да готвя. Няма проблеми, в интернет има всичко, няма да е толкова трудно. Първо решавам да правя свинско с ориз. Гледам за рецепта, намирам и въоражен с оптимизъм и необходимите продукти започвам готвенето. Явно печката не ме познава или пък аз не познавам много добре функциите й, защото ориза става много добре, но месото бая твърдичко (горе - долу като камък). Детето яде ориз и побутва месото към моята чиния. Няма как ще го ям сам. Втория опит става по - добре - месцето пак е малко препечено, но поне този път и двамата ядем. Добре че има жокер "обади се на тъщата" която идва и готви манджа от която детето яде с видимо удоволствие. Пак ще трябва да й се обадим тея дни.

Та така минават дните ни. Всеки ден повтарям до изприщване "запаши се", "обуй си чехлите", "не може да ядеш колкото искаш сладко", "приготви ли си чантата" и т.н.

В крайна сметка се оказва, че да гледаш сам дете хич не е лесно. И аз правя това без да имам каквото и да е други за правене през деня. Затова сега реално разбирам че моята жена е майка героиня, която прави всичко това докато между другото ходи осем часа на работа. Не ми го побира ума как точно се получава всичко това. Благодаря й че е такъв боец! Чакам я с нетърпение да си се прибере.

Не ме разбирайте грешно...не се оплаквам...възхищавам се на жена си!

Май не ми се получи много добре това писание ама съм малко ръждясал. Пък и ще трябва да Ви напусна, че е време да полея цветятя за втори път тази седмица. Напомнете ми да си сложа тапет на десктопа с надпис ХАПЧЕТАТА, че една сутрин без малко да забравя!

Лека нощ!