Welcome home( Санаториум)

 "Welcome to where time stands still
No one leaves and no one will
Moon is full, never seems to change
Just labeled mentally deranged
Dream the same thing every night
I see our freedom in my sight
No locked doors, No windows barred
No things to make my brain seem scarred"

Също както в текста на тази песен на MetallicA, когато пристигнахме в Трявна и видях изпосталялата сграда на санаториума си помислих, че оттук няма измъкване след като веднъж вратата хлопне зад гърба ти!

Както повечето от Вас знаят след като пуснахме малкото Аби на ясла се заредиха едни бронхити и пневмонии, за три месеца три пъти лежахме в болница и сменихме 7 (седем) антибиотика. Това наложи пребиваването ни за осем дни в Трявна, като предвидливо взехме и направление от личният лекар за санаториума...така де щом сме там да ползваме и някакви процедури за детето все пак! До този момент знаех за Трявна само това което ми е разказвала майка ми, защото и аз като малък съм бил там за 6 месеца в същият този санаториум, както и Марина като малка не е пропуснала да го посети, Е това се казва детето ти да върви по твоите стъпки! Иначе единственият път, когато съм бил там беше за няколко часа по време на обиколка а страната след сватбата ни. Та след поредният ларингит, викането на Бърза помощ посред нощ и ред други неприятни изживявания взех отпуск в края на октомври, натоварихме се на колата и марш в Трявна. Представях си санаториума като красива сграда (все пак е строена по царско време. А заварихме това.

 Стара, изпосталяла сграда, очевидно неподдържана с години и изглеждаща по - скоро като болница за психично болни, а не като място където се лекуват деца. Както и да е...викам си сигурно само външно е така. Влязохме вътре, намерихме доктор, прегледаха ни, приеха ни в болницата (не че спахме там) и ни казаха на следващият ден да отидем сутринта на физиотерапия и инхалации. Дотук добре. Намерихме си хотела, настанихме се, приготвихме си вечеря и на сутринта бодри се запътихме към санаториума. Качвайки се по огромното каменно стълбище пред нас прибягаха 3-4 ромчета, които бяха облечени с нещо като чорапогащници и с прокъсани якенца. А в коридорите на този "болница" температурата за 8 дни сигурно не можа да мине 10 градуса по Целзий. Оказа се че в болницата има и деца, които лежат сами и за тях се грижат възпитатели(които така и не видях) и санитари от които чух крилатите фрази "Тея се множат като диви зайци!", "Това е бъдещето на нацията!" и разговора "Ти знаеш ли буквите? - санитарката. "Ами не" - циганчето. "Ами то не ти и трябва" - пак санитарката" Предната вечер ни казаха, че сутринта детето трябва да е гладно и жадно за да му вземат кръв за изследвания и че сутринта като се изпишка да вземем и урина за иследвания! Естествено сутринта Аби категорично отказа да пусне каквото и да било в гърнето и на нашите обяснения, че нямаме урина, беше казано че не е проблем да донесем и на другият ден! На следващият ден донесохме урина и се поинтересувахме какво става с изследванията на кръвта. Беше ни съобщено, че и кръвта и урината?!? са ни наред. За мен ще остане вечна тайна как така успяха да изследват урината на детето без да сме им я дали! Обяснихме им какво се получава и следва отговор "Ами сигурно сме объркали нещо. Оставете сега Вашата за изследване." Мястото в което се оставя пробата беше дървена кошница(може би и тя от царско време) в която на дъното се слагат бележки с имената на децата и върху тях пробите им, които не са надписани. Айде сега сетете се какво става, ако кака Гичка санитарката се препъне по коридора докато ги носи към лабораторията. Все още не съм сигурен, че и кръвните изследвания бяха на нашето дете, ама нейсе! На третият ден отидохме чинно в 8 часа пред кабинета за физиотерапия, но са съжаления той беше затворен. Викаме си "нормално...може да се закъснее все пак...никой нее перфектен" и си седнахме да чакаме. Около половин час чакахме преди да се разходя из коридорите, да намеря една врата към задният двор и там да намеря целият персонал на болницата на кафенце с цигарка. Не знам как съм ги изгледал но след около 60 секунди Аби беше на процедура в кабинета! Напълно безотговорно поведение на персонала! Както и един ден чакахме от осем до девет без десет да дойде лекаря от дневната смяна, а този от нощната си беше тръгнал в седем, когато трябва да се сменят!  Добре че нямаше някой спешен случай по това време! Докторката дойде, даже не се съблече и ни извика на преглед! Само преценете дали си дезинфекцира ръцете примерно!
            Но най - страшно беше когато Аби направи някакъв ларингичен пристъп на третата нощ и започна да не може да си поема въздух. Запалихме колата и бегом в Санаториума. Беше около два през нощта и температурата беше около нулата. Звънеца на вратата не работеше, нямаше никой в близост до нея на когото да почукам по стъклото да отвори. Не помогна и викането, качването по прозорци и решетки  и свиренето с клаксона на колата. Просто никой не ни отвори! И ние с болното дете се прибрахме в хотела, видяхме в интернет какво се прави в такива случай и успяхме да се справим сами. Да живее мобилният интернет! Между другото още се чудя дали да не им изпратя "Господари на ефира". Всичките тези неща ме наведоха на мисълта, че държавата отдавна е абдикирала от тези места, работещите там никак не се интересуват какво става около тях и всичко върви по инерция, която намаля все повече и скоро ще спре! А малки и големи деца там седят на студено или ги отопляват с печка тип "духалка"(интересен метод при деца с респираторни заболявания). И всичко това се случва в тази обстановка

 
Ето в тази обстановка живеят и се лекуват децата в Детската болница в Трявна! А духът им трябва да се повдига с картини като тази.

Дано не ни се налага друг път да ходим там!