22 юни 2014

За летищата, самолетите и видовете пътници!

Напоследък пътувам много. И летя. Във всякакви самолети...големи, малки, турски, катарски, египетски и какви ли не други авиокомпании. Между другото най ми харесват Qatar Airways...най - добре хранят и най - любезните стюардеси, които съм виждал досега. Принципно в България е прието, че по - богатите летят със самолети, но по света всички летят. След около една година хвърчане успях да разделя пътниците на няколко вида. А именно:

1. Бизнес пасажери - имат два подвида. Нормални и невменяеми. Нормалните са бизнесмени или бизнесдами винаги в костюми, с куфарче за документи и лаптоп и куфар средна големина за дрехи. Минават си през пътя за бизнес класа, сядат си на местата и обикновенно все нещо работят на компютрите си. Невменяемите са подобни на бързо забогатял български елит. Обикновенно са с риза и дънки или къси панталони и тениска. Имат тридневни бради и огромен часовник от по не знам си колко хиляди долара. Бизнес класата като правило е разположена в предната част на самолета и всички пътници след като кацне самолета слизат оттам. И обикновенно на прасето кочината едно време на село изглеждаше по - добре от бизнес класата след бизнесмените.

2. Бързам и се бутам да се кача да не замине случайно самолета без мен - разбираемо е ако изпускаш самолета и бързаш към изхода ти за да се качиш. Но този вид пасажери се срещат най - често в чакалнята пред изхода и в ръкава към самолета. Обикновенно гледат  в някаква посока, в която не срещат други погледи за да не се почувстват неудобно и да трябва да отговорят на въпроса ти "Къде бързаш сега бе, сополанко?" Известни са с това, че удрят стоящите пред тях с куфарите си. И една особенност. Досега само в Qatar Airways съм виждал това, но когато викат хората за качване обявяват "Моля, сега да заповядат пасажерите с бордни карти с номера от 37 до 30." Не действа! Тъпанарите с бордна карта 15C вече са блокирали изхода към самолета.

3. За мен правилата на компанията не важат - този вид се среща много масово. Винаги си прави оглушки дори и за най - малките неща, като примерно да си вдигнеш покривалото на прозореца при излитане и качване, да си прибереш масичката или да си вдигнеш седалката. Също така този вид е известен и с това, че става от седалките когато си иска, в момента който кацне самолета и тук се превръща във вид номер две...само че се казва "Бързам да сляза, че да не взема случайно да остана в самолета".

4. Спя на пейка за четирима в летището -  този вид се среща единствено на летищата. Рабираемо е ако си уморен да спиш някъде където има празно място, но ти да се опъваш като мъжки заек, докато отстрани хора седят прави или по земята си е пълен дебилизъм. Явно на този вид не му е известно, че на всяко летище има малко по - отдалечени места където пейките винаги са празни.

5. Араби - това е последният вид, който обединява в себе си всички горепосочени без нормалните от вид едно. Тъпо и шумно племе, което ходи наляво - надясно през целият полет без никаква видима цел за това, говорят на висок глас, имат кукувици в задника си и не спират да се въртят по седалките, отварят затварят масички, пускат и вдигат седалки...абе малоумна работа. На последният ми полет докато самолета рулираше към летището пилота им каза около 1500- пъти да не стават докато не спре самолета. Без успех! Освен това са известни и с това, че телефоните им звънят във въздуха, изнервят стюардесите и си мислят, че целия свят е техен.  На последният полет с колегите прозряхме защо Хитлер е нападнал Африка...явно е летял на дълъг полет в самолет пълен с араби!

Има и един друг вид...азиатците! Най - културни са от всички и обикновенно по летищата ги намираш около контактите...включили някаква космическа джаджа в тях и си джиткат нещо си! Те са готини!

Честно да Ви кажа, не знам тези момичета и момчета стюардите как издържат. Макар че на последният полет една дребна стюардеса със сръбско име беше на секунди от това да вгради една тава в главата на един хилав арабин, който най - невъзмутимо беше запушил пътеката и си говореше с един друг хилав келеш, докато тя се опитваше да сервира обяда. Обещавам да почна и видео да правя и другият път видео материал :)

06 юни 2014

Стамен (или гусин Минчев)...приятелят когото срещам на най - неочаквани места!

Запознайте се със Стамен! Един от най - готините хора, които познавам и притежаващ качеството да се пониква там където не го сееш. С него сме приятели от кажи - речи 20 години. Запознахме се на един летен лагер през лето Господне 1995-то. Бяхме млади и красиви...сега сме само красиви. Лагера беше на Дружба и оттам ми останаха много хубави спомени. И любовта към Faith No More и по специално Digging the grave, която той слушаше нон-стоп на един касетофон, който между другото мъкнеше и на плажа! Другото, което помня ярко от този лагер е, че беше военен лагер (имаше навремето такова животно) и по заповед на даскалите в морето момичетата се къпеха отделно от момчетата! А пък тогава, на по седемнадесет години някакси много ни се искаше да влизаме заедно в морето... Та прекарахме си добре на този лагер, след това всеки си пое към града си (той между другото живее в София) и тогава понеже нямаше мобилни телефони, някакси изгубихме връзка.
         През 1999-та година след като се уволних от казармата отидох в София да се подготвям за изпити за Академията на полицията в Симеоново, а по същото време татко учеше във Военната академия в София. Живеехме цялото семейство във ведомствен апартамент на армията намиращ се в кв. Полигона, познат повече със старото си име Къро. Подготовката ми за Симеоново се състоеше основно в учене 2-3 часа и след това безкрайни купони с братовчедка ми Тоне, която учеше в Софийския, имаше много колеги и приятели и винаги при тях се случваше нещо интересно. Като примерно купоните в ателието, което бяха взели под наем с Ирина и Ивелина. Там един ден след много песни и свирене на китара (навремето и това можех) съседа отдолу, дойде и ни каза "Много хубаво свирите ама ако може музиканта да не си тактува с крак по земята, че не се седи." Логично със Симеоново не се получи. Ама се отплеснах...за Стамен говорих. Та един ден излизайки от входа в който живеех видях от отсрещният блок да излиза...Стамен. Оказа се че той си живее там и аз без да знам съм се оказал комшия с него. И последните два часа за учене на ден отидоха по дяволите...и в близкия бар. След като не успях в Симеоново логично се прибрах във Варна и със Стамен пак се изгубихме.
          След две години ходейки по центъра на Варна и отивайки на плаж най - неочаквано пред хотел Черно море срещнах...мислите си Стамен, нали? Не...срещнах сестра му Цвети. След като стана ясно че е на гости в Добрич и всеки ден пътува до Варна на плаж решихме да се обадим на Стамен  и едно известно време гостуваха вкъщи на мен и на брат ми. И пак дискотеки и ресторанти и барове...не помня много от него лято :)
         Аз обаче не се отказах от полицейските мераци и все пак след школата във Варна станах сержат в МВР. И така през две хиляди и някоя си година (не помня точно) с колегата решихме, че в един часа вечерта трябва да ядем джобове. Влязохме в заведението и вътре Стамен, много ясно, ядеше един голям сандвич...пак неочаквана среща. Тогава не се видяхме много, защото беше управител в едно заведение и не му оставаше много свободно време. Но пак се срещнахме без да искаме. Само че вече имаше мобилни телефони и оттогава поне имаме връзка. Пък сега и Фейсбук вече прави така все едно се виждаш с петдесет човека на ден.
         Та сега при поредното ми тръгване от летището в София му се обадих да се видим и резултата беше пак много смях, спомени и това професионално селфи, което виждате най - отгоре. Сега очаквам като отида в Шри Ланка той да ходи по плажа някъде там. Защото явно съдбата е решила с него да се засичаме на разни неочаквани места за да не се забравим. Та така...винаги ми е готино като се видя с него пък било и за пет минути. Всеки път се хилим като пачи и се забавляваме. Поздрави от Египет, брат...като се върна ще се обадя :)