Life is full with ups and downs! Take a look at those...I hope you'll like it!
06 май 2012
Welcome to the herd!*
Кога разбираш, че си станал част от стадото? Че като всички други роботи си включен в "Матрицата" на живота и основно работиш и гледаш вкъщи "Шоуто на Слави"? Кога ставаш част от сивата маса и не се различаваш от другите по нищо освен по ЕГН-то и трите ти имена? Напоследък чувствам, че това се случва с мен. Еднообразен, праволинеен живот в който нищо не се случва. Ставаш, отиваш на работа, прибираш се, лягаш! В промеждутъците гледаш как премиера бил много добър и на голф. Ебаси...комунизма във някаква по - висша форма ли се завръща? Залисани в ежедневни грижи и превърнали се в Беър Грилс (разбирай - оцеляващи на предела всеки месец) явно започваме да забравяме, че живота не е само работа и манджа вечерта пред телевизора. А може би факта, че детето ни е още малко и има много усилия насочени към него прави живота малко по - скучен от преди! В никакъв случай не се оплаквам от това, че сме заети с малкото същество вкъщи! Просто явно нашата приятелка Мая се оказа права, че първите три години основно си стоиш вкъщи :) Или може би с порастването ни като личности и преминаването на бариерата "тридесет" мощно започваме да се вливаме в сивата маса от други "овце" вървящ в една посока и непоглеждащи встрани! Или може би това е временен спад в живота ни, а след него следва изкачване. Има един филм, казва се Blow в който бащата на главният герой му казваше, че "живота е низ от върхове и падения" и след всяко падение следва връх и обратното! Харесах тази реплика и оттогава това ми е нещо като мото в живота! Но покрай тази криза много вече взех да се сливам със стадото и това не ми харесва никак. Време е да си харесам някой връх и да взема да го изкачвам. Ето затова се стремя да отида да живея като емигрант...за да имам ежедневно някакви предизвикателства за преодоляване, защото тук живота е еднотипен и смачкващ! Пък и ми писна да гледам как кучета ядат хора по улиците, как Бойко е Супермен и как всеки месец смятам по една седмица дали заплатата ми ще стигне да си платя сметките! Ами мерси ще кажа аз на такава държава и такъв живот! Не искам много...ако мога да го докарам като lifestyle-а на Стоян ще ми е достатъчно! Мерси ще ти кажа аз на такава държава и такъв живот...тръгвам към следващият връх! После ще мислим за падението след него!
Ето една тематична песен за финал!
*Заглавието на публикацията е взаимствано от песента на BFH!
Поздравления за блога, колега! Има много интересни статии! Споделям мнението в този пост, но лично за мен, след десет години имигранство...Копнея и ще се върна скоро в България...И моето дете ще тръгне там на училище...Макар да знам, какво ме очаква!!!
Благодаря ти за мнението, макар че аз не се имам за много добър блогър, а даже за малко под средното ниво, но все пак се радвам, че се чете и от други хора освен приятелският ми кръг. Явно има своего рода заместване...ти искаш да дойдеш тук а аз да отида там...дано скоро да ни се случи :)
С теб съм, Марто! Давах ли давах шанс на родината. Сега вече знам, че единствено там, до където път и народ не стига, само там може да се оцелее в България. Ако живеех там, до сега щях да съм си отхапал крака от яд, гняв, срам и наранено чувство за справедливост. Вече дори и дядо ми, който се е борил във войните за родината не успява да ме убеди, че това е място, където може да се живее честно и справедливо! Райското езеро се е превърнало в смъртоносно блато. И овцете, и комерите се разбягват вече.
Но разреши ми още един коментар и по повод на ежедневието си, независимо от родината: знам! и за мен ежедневието става сиво и еднообразно, но забравям, че тези няколко кратки години от живота си е най-добре да отдам на родителстването. Не само първите три години си стоиш предимно вкъщи. Аз четвърта година така се чувствам. Но това пък са вълшебни мигове, които няма да се върнат. За това, колкото ни стигат нервите, трябва да се опитваме да изживеем всеки миг и всеки поглед, и усмивка, да изсмучем сока до последно, за да не се връщаме назад със съжаление, а с радост! Сега преди всичко сме професия родители и заплатата за това е безценна, макар и цената да е същата ;)
Tака е Стоянски, но тук вече не ми се седи на мен. Аз мога да родителствам и на много по - удобно място! Даже ако намерим някаква работа за зимата, мога да мръдна до Манчестър за 5-6 месеца :) Ще си пусна неплатена тук :)
5 коментара:
Поздравления за блога, колега! Има много интересни статии! Споделям мнението в този пост, но лично за мен, след десет години имигранство...Копнея и ще се върна скоро в България...И моето дете ще тръгне там на училище...Макар да знам, какво ме очаква!!!
Благодаря ти за мнението, макар че аз не се имам за много добър блогър, а даже за малко под средното ниво, но все пак се радвам, че се чете и от други хора освен приятелският ми кръг. Явно има своего рода заместване...ти искаш да дойдеш тук а аз да отида там...дано скоро да ни се случи :)
С теб съм, Марто! Давах ли давах шанс на родината. Сега вече знам, че единствено там, до където път и народ не стига, само там може да се оцелее в България. Ако живеех там, до сега щях да съм си отхапал крака от яд, гняв, срам и наранено чувство за справедливост. Вече дори и дядо ми, който се е борил във войните за родината не успява да ме убеди, че това е място, където може да се живее честно и справедливо! Райското езеро се е превърнало в смъртоносно блато. И овцете, и комерите се разбягват вече.
Но разреши ми още един коментар и по повод на ежедневието си, независимо от родината: знам! и за мен ежедневието става сиво и еднообразно, но забравям, че тези няколко кратки години от живота си е най-добре да отдам на родителстването. Не само първите три години си стоиш предимно вкъщи. Аз четвърта година така се чувствам. Но това пък са вълшебни мигове, които няма да се върнат. За това, колкото ни стигат нервите, трябва да се опитваме да изживеем всеки миг и всеки поглед, и усмивка, да изсмучем сока до последно, за да не се връщаме назад със съжаление, а с радост! Сега преди всичко сме професия родители и заплатата за това е безценна, макар и цената да е същата ;)
Tака е Стоянски, но тук вече не ми се седи на мен. Аз мога да родителствам и на много по - удобно място! Даже ако намерим някаква работа за зимата, мога да мръдна до Манчестър за 5-6 месеца :) Ще си пусна неплатена тук :)
Публикуване на коментар