Довечера българският национален отбор по футбол излиза на холандска земя за да се опита да се пребори за едно по - добро име и отношение от околните. За да покаже, че е на правият път и че Любо Пенев е способен да мотивира младите играчи, пък ако щете и да ги респектира за да спрат най - после с глупостите и да започнат да играят футбол. Да покажат, че са професионалисти и че играта е най - важното, а след това идват всички други облаги от това да си добър и искан футболист. Любо Пенев се опитва да преустрои отбора и е повикал предимно футболисти от вътрешното първенство, които надяваме се, ще бъдат надъхани да покажат какво могат за България! Дано най - после ни тръгне и да започнем да се изкачваме нагоре в класацията, защото вярвам на никого не е комфортно да е до Папуа Нова Гвинея и Американска Самоа. Успех момчета...аз ще викам за вас!
За тези, които не знаят...срещата ще се предава пряко в 20.55ч. по TV+.
Кога разбираш, че си станал част от стадото? Че като всички други роботи си включен в "Матрицата" на живота и основно работиш и гледаш вкъщи "Шоуто на Слави"? Кога ставаш част от сивата маса и не се различаваш от другите по нищо освен по ЕГН-то и трите ти имена? Напоследък чувствам, че това се случва с мен. Еднообразен, праволинеен живот в който нищо не се случва. Ставаш, отиваш на работа, прибираш се, лягаш! В промеждутъците гледаш как премиера бил много добър и на голф. Ебаси...комунизма във някаква по - висша форма ли се завръща? Залисани в ежедневни грижи и превърнали се в Беър Грилс (разбирай - оцеляващи на предела всеки месец) явно започваме да забравяме, че живота не е само работа и манджа вечерта пред телевизора. А може би факта, че детето ни е още малко и има много усилия насочени към него прави живота малко по - скучен от преди! В никакъв случай не се оплаквам от това, че сме заети с малкото същество вкъщи! Просто явно нашата приятелка Мая се оказа права, че първите три години основно си стоиш вкъщи :) Или може би с порастването ни като личности и преминаването на бариерата "тридесет" мощно започваме да се вливаме в сивата маса от други "овце" вървящ в една посока и непоглеждащи встрани! Или може би това е временен спад в живота ни, а след него следва изкачване. Има един филм, казва се Blow в който бащата на главният герой му казваше, че "живота е низ от върхове и падения" и след всяко падение следва връх и обратното! Харесах тази реплика и оттогава това ми е нещо като мото в живота! Но покрай тази криза много вече взех да се сливам със стадото и това не ми харесва никак. Време е да си харесам някой връх и да взема да го изкачвам. Ето затова се стремя да отида да живея като емигрант...за да имам ежедневно някакви предизвикателства за преодоляване, защото тук живота е еднотипен и смачкващ! Пък и ми писна да гледам как кучета ядат хора по улиците, как Бойко е Супермен и как всеки месец смятам по една седмица дали заплатата ми ще стигне да си платя сметките! Ами мерси ще кажа аз на такава държава и такъв живот! Не искам много...ако мога да го докарам като lifestyle-а на Стоян ще ми е достатъчно! Мерси ще ти кажа аз на такава държава и такъв живот...тръгвам към следващият връх! После ще мислим за падението след него!
Ето една тематична песен за финал!
*Заглавието на публикацията е взаимствано от песента на BFH!
