Зоро не беше просто едно куче! Зоро не беше домашен любимец! Не беше и просто ловджийско куче, което се използва само за лов, подритват го по цял ден и след това гние в някоя клетка на студения цимент! Зоро беше част от семейството! Най - малкото братче! Забавлението на малките деца и радостта на големите! Той беше и най - добрия приятел! Такъв, който ти се радва и никога не ти мисли злото! Предан, добър и вечно махащ с опашка да го погалиш и да му хвърлиш играчката! Всички в квартала го познаваха! Всеки работещ или минаващ в градинката зад Театъра го беше виждал как бяга и гони пръчката! Любимата му игра! И винаги готов за игра докато капне от умора!
Коварна болест го отне днес от нашето семейство! Борихме се срещу нея, татко го връща от отвъдното стотици пъти, но уви нямаше как да се справим с нея! Днес Зоро отиде в (казват) по - добрия свят! Сигурно сега гони пъдпъдъци и зайци по някоя обляна от слънцето поляна волен като вятъра!
Когато най - добрия приятел на човека си отиде остава една празнота! Празнота, която се изличава с времето, но една малка част от сърцето ти носи спомена за един малък ловец!
Сбогом, Зоро! Ще те помним мило кученце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар