Днес ми се наложи отново да използвам услугите на този номер автобус за който има две винаги изпълнени условия - първо е пълно с много от братята роми и второ винаги е най - мръсния и изпосталял Икарус, който е available в момента в гаража на грАдски транспорт. Понеже, както знаете, отскоро карам трактор в Пристанището сега ще ми се налага отвреме на време да го използвам за прибиране до нас. Поне докато си купя кола.
Днес в този автобус за пореден път се убедих колко е зле картинката в бедната ми държавица. Уморени и озлобени хора облечени предимно в сиво до черно (интересно също като тях самите), дружно се лашкаха и настъпваха в също така умрелия рейс, и през целия път от ЖП гарата до нас не видях един усмихнат човек. Всеки се беше затворил в себе си, гледаше към другите с недоверие и лека форма на злоба. Всеки гледаше да се докопа до седалка пък какво от това, че примерно има стари хора или бременни жени. На кой му пука, важното е техния задник да е седнал а пък другите кучета ги яли. Поне пет човека се скараха с други пет за най - обикновенни неща случващи се всеки ден, като кой кого настъпал и кой пред кого седнал на седалката. Майки с колички се мъчеха само да се качват по стълбите, без да има кой да им помогне (добре че бях аз и още 1-2 момчета, които се опитвахме да помогнем на жените...все пак знаем какво е с малко дете в рейс). Гледах как всички тези "дребни душици" се борят помежду си за безмислени неща и си мислех "откъде тази агресия?". Защо си спомням, че като бях малък, хората бяха толерантни към другите, помагаха си и бяха много по дружелюбни! Къде изчезнаха тези хора? Не предадоха ли личният си пример на тези, които останаха след тях? Не научиха ли децата и внуците си, че да отстъпиш място на стар човек или на бременна жена е нещо, което трябва да ти идва отвътре и нещо за което не трябва да чакаш, едва ли не, целия рейс да ти ръкопляска. Не разбраха ли, че малко позитивизъм в края на деня ще им подейства добре и ще накара и другите хора да се чувстват добре. Явно не! Но може би обяснението е, че хората притиснати от безпаричие, от сметките за ток, вода и парно, изнервени от усилията да оцеляват всеки месец, просто превръщат негодуванието си в агресия. Агресия, която не могат да насочат към банки, Топлофикации и други такива и затова тя избива към околните. По - точно агресия и безразличие! Правилно измислиха хората че в днешно време ако нещо става с теб не трябва да викаш "помощ", защото никой няма да дойде! По - добре викай "пожар"! Бидейки безразлични към околните обаче, тези хора не разбират че един ден те ще викат някъде за помощ и всички ще ги подминават! Bulgaria - the magic lives here!
И така друсайки се в Икаруса - набор на баща ми - заобиколен от мърморещи лелки, псуващи тийнейджъри, мръсни роми и двама - трима нормални в главата ми неочаквано се появи "син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе!" Било е то едно време...сега "не сме народ, а мърша!" Целия тоя зоопарк се допълваше от нещо средно между пенсиониран стругар и клошар, седнал на най - задната седалка, сложил през рамо чантичка "ADIDAS", който съвсем спокойно си свиркаше и пееше някаква мазна чалга, като не забравяше да отвори мръсната си, почерняла от кир чанта от която излизаше пластмасова бутилка 0.500гр. пълна със зелена течност (предполагам мента) и на всеки припев удряше по една мъжка глътка. Чудни круши, както казва Виктор!
Няма коментари:
Публикуване на коментар