„Граждане, отечество в опасности!
Наши танки находятся на чужой земле!”
Александър Галич
Заглавието кореспондира с похватите на нашите баби и майки използвани в ръчното плетиво. И в същото време този похват напира у мен по повод действията на двете страни, ангажирани в станалите традиционни стратегически прегледи на отбраната и магистрални планове – „2010”, „2004” „2015”, провеждани и приемани от ръководните органи на националната ни отбрана с помощта на „супер експерти” от НАТО, разбирай –
САЩ.
Само че в резултат от работата на майките и бабите ни се сдобивахме с прекрасни, топли пуловери, жилетки и чорапи, а в резултат от стратегическите гореописани действия на наши и чужди държавници съсипахме войската си. Прегледно, стратегически и планово! Водени „за носа” от експертите, без кавички, защото водейки ни те всъщност си вършат точно и професионално работата по защита интересите на тяхната си държава. Интереси, „лъснали” в документите на посланик Джон Байърли(мой личен познат), публикувани онзи ден в novinite.com, познайте откъде взети? Естествено от Wiki leaks!
* * *
Да започнем плетката, а? Не, не бабината – другата!
Едно на „лице”: В годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2009 година се казва, че той е, цитирам, „ ... доказателство за осъществяваната от Министерството на отбраната политика на пълна прозрачност и ефективна отчетност пред народните представители и обществеността.”
Пак там категорично са заявени приоритетните направления в отбранителната ни политика, както следва:
1. Отбранителни способности
2. Хората в отбраната
3. Национална и евроатлантическа сигурност и отбрана, международен мир и стабилност
4. Поддръжка и осигуряване на отбраната
Аз с моите три военни образования разбирам, че това значи: „Граждани на България, ние честно заявяваме пред вас и вашите народни представители, че първо мислим за националната отбрана, после за хората във войската, чак след това за сигурността на страните от НАТО, мира и евентуално стабилността на някои региони, и не на последно(ама си е баш на последно) място за поддръжката и осигуряването на отбраната.”
Две на „опъки”: Мистър Байърли в своя телеграма от 29 октомври 2007 година(14.24 часа) докладва еднозначно два негови приоритета:
1. Наша първа цел е да засилим капацитета на България за развръщане и водене на бойни действия на оперативно съвместими с НАТО сили ЗАД ГРАНИЦА!
2. Допълнително финансиране трябва да бъде насочено за покриване на нарастващите цени за издръжка на персонала и заплатите на ПРИВЛЕЧЕНИТЕ ЗА МИСИИ В ЧУЖБИНА!
Шест на „лице”: Пак в този доклад, в основните направления на отбранителната
Политика са поставени следните цели:
1. Намиране на решение за основен боен самолет с цел гарантиране на въздушния суверенитет след 2012 година
2. Привеждане на флота в напълно функционално състояние!?!
3. Рационализиране на комуникационните проекти....
4. Изграждане на единна система за военно образование....
5. Модернизация на бойната подготовка!?!
6. Поддържане на устойчива социална политика, гарантираща предвидимост и възможности за избор в кариерното развитие
Пет на”опъки”: Пак в доклада на посланника: „Давайки и (на България) много лимитирани ресурси ние пледираме за по-големи инвестиции за Сухопътни войски, тъй като покупката на допълнителни бронирани машини, бронежилетки, персонална и свързочна екипировка ще има по-голям и по-бърз ефект върху способността им за развръщане(познайте къде?), отколкото закупуването на нови бойни самолети и кораби. Ние възразяваме на насочването на България към масови покупки на нови въздушни и военноморски системи...”
„... България трябва да бъде окуражавана да реализира спестявания чрез елиминиране на неефективни и неподходящи за многонационални мисии елементи, като двете и подводници и остарелите руски ракетни системи „повърхност – въздух”, които костват около милион годишно.”
Мистър Байърли горещо препоръчва и как да развиваме силите си:
„... Сухопътните войски да бъдат окуражавани да ограничат финансирането само за изпълнение на изискванията за развръщане зад граница...”
... „Ние планираме да пледираме против нови и много скъпи системи за ВВС, като „Юрофайтър” и „Гриппен”... за сметка на добрите стари „Ф-16” и „Ф-18”, като „мост” към оперативна и тактическа трансформация.”
...”Ние ще продължим да предупреждаваме България,че сме против масови разходи за френски корвети(най-малко в краткосрочен и средносрочен план) и да пледираме за кораби „втора ръка”... България трябва да бъде окуражавана да се съгласи с елиминирането на програмата за развитие на подводния и флот!”
* * *
Преди да продължа поглеждам „плетката” си. Леле-е-е, няма нищо общо с бабината! Все едно съм чепкал вълна и тя станала „фъкана” ли беше,
fuck-ана ли?
Стига! Тези ги разправяйте на депутатите, господа стратези! Тези, дето гледат на боен кораб, както индианец гледа шевна машина! Не на професионалисти! Превръщат ни в маша за вадене на горещи въглени от „горещи” точки на техни горещи интереси!
Въоръжените ни сили се разграждат под диктат, с ударение мисии зад граница, пласиране на старо американско желязо и детерминиране на всичко, което може да сдържа някого! Колко гръцки войници има в Афганистан, или Ирак, а? Ама те са дърти византийци, ромеи подли! Мислят само за държавата си и за народа! А ние сме пак интернационалисти, пардон, мултинационалисти! Схващате ли разликата? Не? Браво! Няма разлика!
Отдавна приказвам, че подводницата е единственото средство, което може да бъде скрито в нашето море. От всички. И там е „белята” я! На турски... Че само тя може да следи трафика на каквото искате, незабелязано от заинтересуваните от него! И какъв балансиран флот без подводници? На „куц крак”?
Противовъздушните системи „жилят”! Току-виж свалили някой пътнически самолет вместо разузнавателен, а? Иначе, какво му е на Козлодуй – ние сами ще си го унищожим преди арабските ракети, или терористи! Ще му остане само лафа, дето завършва на... и-кратко! Белене? Айде бе, пак ли руснаци?
Дупе да им е яко на сухопътчиците! Генерал Гелев, по руски, ги наричаше „сухопутчици”. Ще маат гащи в Азия и Африка, докато им се разплаче майката, за съжаление фактически...
Колкото до социалната политика, тя е ясна – отиващите да мрат зад граница – с бонус, другите сами ще се уволнят от немотия. А в изпълнение на ясната кадрова перспектива, скоро командващият на ВМС предложи на още двама офицери алтернатива – да се уволнят по желание, защото имат години за пенсия, или да ги съкрати! Будали – уволниха се по желание!
Какъв доклад, какви кораби, какви самолети, какви домати, какви колчета кой кое ял – колкото по-неясно го поднесеш, толкова по-ясно един ден ще те псуват!
* * *
През лятото на 2010 година Асоциацията на ветераните подводничари в
Украина(не е Украйна, както и Пекин не е Пекин) организира автопоход съвместно с представители на руското подводно братство под лозунга „По пътя на победата”, или нещо подобно. Благодарение на Община Варна стана възможно по време на визитата да подпишем договор за сътрудничество с тях. След тържествения обяд братята помолиха за помощ по колите – кой джанта изкривил, на кой му приплъзва съединителя – помогнахме. Докато водех един джип към сервиза момчетата коментираха удължаването на договора за оставане на Руския Черноморски флот в Крим. Стана дума, че докато в Севастопол има руски флот може да гледат НАТО през „крив макарон”. Те бяха от Западна Украина, антируски настроени комай. Питаха ме добре ли е в НАТО. Отговорих по съвест:
- Момчета, ние десет години, от 1994-та до 2004-та, бяхме в една
предприсъединителна, зарибяваща програма, наречена „Партньорство за мир”(PARTNERSHIP FOR PIECE). Американците и викаха „PARTIES FOR PLEASURE” (Партита за удоволствие). През това време войската ни намаля два пъти, модернизация не се случи, а за нова техника не можехме и да мечтаем! Сега вече седма година сме в НАТО, войската ни намаля още два пъти, а има само нови „Хамър”-и за Азия и Близкия Изток, като не смятаме мерцедесите и джиповете на шефовете в Министерството на отбраната! ВОТ!
3 февруари 2011 год. Капитан първи ранг Станко Станков
Варна офицер от резерва на БА
Бележка: Авторът не ангажира институциите за които работи и в които членува с личното си мнение.
