В едно кокетно градче, на една кокетна уличка, в един кокетен магазин, един кокетен продавач зарежда нова стока - шамари. Нарежда с прилежание и любов шамари по големина, по сила, по роднинска връзка и по нероднинска друга някаква си връзка и радостно си свирука воден от прекрасното настроение, което тези шамари му създават. Собственика на магазина ухилено е сплескал едната си буза подпрян на касата и замислено - отнесен върти очи по рафтовете. А те цветни, цветни , многоцветни, ама най-цветни ... шамарите. Възхищава се човека и постепенно голяма бръчка се врязва в челото му и замечтания поглед отстъпва място на тревогата. "Ами цени?" - помисля си собственика и душата му помръква.Как да сложи цени на неща , които хората получават съвсем безплатно?! Мисли, мисли и измисли: Който влезе в магазина ще плаща за шамарите толкова колкото го болят като си ги получи!
Първият клиент е малко момче.Залисано от цветовете по рафтовете си пожелава "шамар от Мама за изкаляното пране на двора"."Давам два лева !" -казва момчето и продавача дава шамара на детето.
Вторият клиент е млада дама, която си харесва" шамар в лицето от изневеряващ любим" и плаща пет лева и осемдесет стотинки за него.
Третия клиент плахо влиза и се залисва по шарените "шамари от приятели по разни причини" и бърка в джоба си ,където има десет лева и шестдесет стотинки и ги дава до една. Взема си шамара и си тръгва.
Последния клиент за деня прекрачва прага и застива пред кутията с "незаслужени шамари". Изтегля един и оставя петдесет лева на касата. Собственикът учудено вдига вежди и спира клиента с въпроса: "Защо толкова много пари?" Клиента се обръща бавно и казва:" Много, защото незнаеш за какво плащаш!Как определяш цена на нещо, което незнаеш какво е и защо го притежаваш?". Собственикът изважда тесте с бележки и написва ценоразпис. От този ден всички плащат най-много за "незаслужени шамари"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар