Как се запознах с Батман или Историята за началото на една любов
Беше доста отдавна :) Бях млада, красива и отегчена от упорството на всякакви навлеци да извлекат полза от нараненото ми и кървящо сърце... Прекрасен топъл пролетен ден през заветната 2003 година поставя началото на една забавна история без край.
Седнала на едно пластмасово столче (със съмнителна здравина) пред магазина за очила менте, в който работех по това време, се припичах на пролетното слънце озарило ул. Дрин. С къси руси коси, с 20 кила по-слаба и други работи - чаках да свърши работния ден. Моята колежка обаче (Венетка-кокетка) ми говори за още един от нейните 1356 приятели, които се изпровървяха напоследък през магазина да се видят с нея... Неслушайки с половин ухо :) и притворила очи заради яркото слънце се сепнах от черен силует над мен изникнал от нищото! Стреснах се! Сърцето ми започна да препуска като носорог срещу натрапник (слон например)! Дишането ми се учести и лявата ми ръка започна да изтръпва! Помислих си: "Инфаркта не ми мърда!". Намерих сили, след тази дълга секунда на агония и страх, да отворя очи и....Батман! От плът и кръв! Стоеше над мен и ме гледаше, облечен в кожените си дрехи и със закритото си лице от...лунички! Спрях да дишам! Познатия на Венетка беше борец срещу неправда (полицай) в черно и въоръжен - не с друго, ами с документи за кандидатстване в Симеоново. "Какъв перспективен младеж!" - помислих си. Въздъхнах без интерес...Както споменах по - горе, отегчена бях от мъже (не, че не беше хубав този Батман, ей)! Поговорихме си за нещо, което не си спомням и "Оооооо,Чудо!" той разкри самоличността си пред мен! Казваше се Мартин и живееше в Младост (това попада в графата TOP SECRET)! След като научих това, наблюдавах как силуетът му в черен шлифер се отдалечава облян от светлина и....
Как нахалството води до прогрес
В предния епизод: Запознах се с Батман при скромни обстоятелства
Както вече сте разбрали от скромните ми писания в Глава 1, запознах се с Батман (Мартин). Изчезна в светлина и не се появи ....поне до следващия ден - бил наблизо та...както и да е. С Венетката , двамата, увлечени в сладки приказки за близкото минало от село и в спомени за магарето и т.н., ми дадоха време да огледам аз този Батман дето се подхилва нахално в стил "Много съм готин и ще те отнеса като куцо пиле ...нещо си!"(ми не се сещам как беше работата)! Абе, хубав беше, няма да лъжа сега! Но да се върнем на думата! Та говорят си нашите двама герои и изведнъж Господин Батман се обръща към мен с очакваното : "Ще ми дадеш ли номера си да ти звънна?", а аз :"Не!" (тук е момента, в който носещата се във въздуха любовна енергия премина в нещо като финално скреч изпълнение на DJ в дискотека). И така отрязах достъпа на Батман до нежната ми личност която, както си спомняте бе отегчена от разни навлеци, джуджета (фиксирам определени хора наредени на опашката по него време, но не всички! Някои изглеждаха даже добре, но не казвайте на Батман!) и тем подобни.С това въпроса бе приключен.........Но за кратко!
Ден Следващ: Идвайки на работа моята прекрасна колежка Венетка започна да се оплаква как гореспоменатия господин не я оставя намира, и че иска номера ми по възможност веднага! Подминах намека с усмивка.Той ще ми каже дали да си давам номера!
Ден по-следващ: Венетка ме умолява цял ден! Как не се уморява това момиче (по-късно разбрах, че от тормоза от страна на Мартин са и дошли исполински сили да продължи да настоява)?
Ден...някой си: Батман пристига с един хамбургер, който благоразумно си поръчах по него, за да не припадна от глад и ...ядец! В магазина едно от въпросните джуджета ще ме целува!Поговориха си малко и повече не ме е целувал (джуджето де)! Така се освободих и от всички останали натрапници! Какво им е говорил? Ами незнам! Може само да ги е настъпвал с кубинките си по пръстите на краката и да е гледал лошо! Каквото и да е имаше успех и хоризонта му беше чист за действие!
На някой си там от следващите дни не издържах на хленченето на Венетка и кандисах! Сиреч, дадох си номера на супергероя да ми се обади.
Бях на фитнес (по него време и за това имах време). Получих съобщение: "На близо съм .Може ли да те видя?".Този човек беше винаги наблизо, както се забелязали! Долетя! Е, видяхме се пред залата. Изпрати ме до спирката и....качих се на автобуса и....Еми да! Целунах го! Аз!
И така се започна!
Как се озовах на рожден ден без да познавам никой
Не е нужно да уточнявам, че след целувката се започна малко по - малко едно взаимно опознаване. Всеки ден имахме посещения в магазина от Батман и униформен, и цивилен. Започна да ми става интересно от интереса на този човек към мен :) Та след известно време дойде и поканата за рожден ден на негов приятел (Жоро от 4 ет.), на който не бях много склонна да ходя, но все пак се съгласих. Приех поканата за знак, че май ще минем на следващо ниво, сиреч ще ставаме гаджета. Дотогава само се целувахме като десет годишни:)
Отиваме на въпросния рожден ден, като знам, че ще има много хора и ако не отида ще изложа спътника си, та влизаме и какво да видя? Ами точно трима човека с нас двамата-пет и много задушевна обстановка...Опа...Странно, много странно! Хапнахме си. Пийнахме си и дойде време да си ходя. Много приятна компания, но всички бяхме на работа на следващия ден.
Батман скочи да ме изпраща с учудваща грация, но на вратата изстреля въпроса дали не искам да гледаме някой филм, все пак е късно, а той живее няколко етажа по- нагоре в същия вход. Мръсник! Аз да не паса трева, алооооо! Отказах! Още се правех на трудна...нали уж така трябва. Ама някакси мило ми стана как ми го предложи... Та, изпрати ме до таксито, а аз вече бях в размисли дали ще става нашата работа или не (по - късно разбрах, че и той не е очаквал много)?
Свърши тази наша среща доста въздържано , но ето какво научих много по-късно когато пристанах така да се каже... Срещам Бати Жоро отново и той ми вика: "Как можа да си тръгнеш онзи ден (да се разбира : рождения ден), то момчето (Батман) ми иска прахосмукачка и цял ден чисти , а ти..." . Е пък сега! Ами така стояха нещата! Ако бях кандисала по-рано? Ще вземе да ме сметне за лесна и хоп в кошчето с другите носни кърпички! Такива работи не ми минават! Гърч! Само така! Пък и бях взела да го харесвам вече, че си мислех как да го заинтригувам повече от средностатистическа позната! И познайте какво? Получи се! Проработи плана, дето се вика:) И си мисля, че още работи ...Хи-Хи! (Тук потривам доволно длани с вещерска усмивка на уста!)
Така се почна следващия етап....
Следват доста работи...
До скоро!
