Дойде денят преди екскурзията и понеже автобуса тръгваше от София, логично с жена ми си хванахме нощният влак от Варна за София за да се наспим криво – ляво в спалния вагон и на следващия ден да се бодри в автобуса за да можем да гледаме все пак красотите на Гърция докато пътуваме, вместо да дремем. И логично всичко тръгна типично по български. Влака закъсня с близо два часа с пристигането в София и промеждутъка, който бяхме си заплюли за кафенце сутринта и придвижване до мястото на отпътуване не само се стопи ами и го подминахме даже. Добре че имахме телефон на шофьора на автобуса и му се обадихме, че не сме се отказали ами БДЖ – то е виновно и пристигама макар и със закъснение. Оказа се, че автобуса явно тръгва и събира хора и от други места в София и шофьора ни обясни, че трябва да се придвижим до бензиностанция ОМВ на “не знам кой си” булевард и там да се срещнем. Да ама в София да се придвижиш сам до някой булевард, при положение, че бързаш и си от друг град, е меко казано невъзможно. Опирайки се на краткия си опит по познаване на софийският манталитет и нрави се сетих, че бакшишите които са на Централна гара трябва да ги ползваш само ако си смъртно ранен и имаш нужда от спешна медицинска помощ. Така че казвам аз на жена ми “хайде навън на булеварда ще спрем някое нормално такси”. Да, ама не! Те гадовете така се разпространили около Гарата, че попаднахме на един мазен циганин с някаква трошка, но се качихме...по – добре така, отколкото Гърция да я гледаме само на телевизията. С нас бяха и още две момичета, които бяха за друга екскурзия в Гърция, но техният автобус щеше да ги чака там където и нашият затова се качихме четиримата. И като се почна едно каране, едни изпреварвания, едни взаимни оправяния на майки, между нашия “драйвер” и останалите...лоша работа. По едно време като бивш полицай ми се искаше чак да извадя един бял лист, да си нарисувам един АКТ по спомен и да го съставя на водача до мен. Както и да е...стигаме до бензиностанцията и след кратко пазарене съпроводено с викове и други такива постигаме цена от 40лв. за около 5-6 километра път. 40 лева...топките да ти изсъхнат, циганин миризлив! Дойде отнякъде един “нежньо” и вика...”Добър ден, аз съм екскурзовода. Айде по – бързо, че закъсняваме”. Качихме се в автобуса и потеглихме. Пътувахме към границата, докато гида ни обясняваше какво да си приготвим за границата, как се казва фирмата превозвач, къде ще ходим в Гърция и на кого трябва да се обадим ако се загубим някъде там. Спряхме само на едно място, където явно спираха всички автобуси за Гърция, ако се съди по опашката пред кафето, която беше около 100 човека и тази пред кенефа, която беше двойна. Следващата спирка по пътя ни беше границата. Ако някой не е ходил на граница да обясня...малка козирка под която минава всичко живо, няколко бариерки и къщички за граничната полиция. От нашата страна ти проверяват личната карта нашите граничари, а от другата техните. Картите ги събират по физиономия...аз нали съм си с бръсната глава и малко по – едър...моята естествено я взеха. Явно мязам на бандит! Общо взето ще запомня границата с това, че пикахме в гръцки обществен кенеф, който не се плащаше. Всъщност те в Гърция нужниците са безплатни! Първото ми впечатление от гръцката земя беше, че тея там нямат високи дървета. Целите им планини покрити с някакви недъгави храстчета и камънаци. Другото, което ми направи впечатление беше, че всеки има слънчеви батерии на покрива на къщата си. Явно хората могат да си позволят алтернативни начини за добиване на енергия. То сигурно и у нас може ама някой от ДАНС, МАНС и най – вече някой дошъл от прованс краде мангите за тази цел. Та първата ни спирка беше Солун 
(те си му викат Тесалоники). Невероятен град!!! Приказна атмосфера и много, ама много мотори. Всякакви...рокерски, пистови, миксери, съберичарк...всякакви по големина, цвят и произход. Спряхме на най – голямата забележителност на града – Бялата Кула.
Викат и бяла, защото едно време започнали да я варосват след като се освободили от турците. Преди това е била затвор и са и викали Кървавата Кула, но след това са го променили. Там изчакахме около 10 минути в които можах само да се насладя на прекрасната им крайбрежна ивица. Дойде едно лелче, или гъркиня женена за българин или обратното, която се оказа, че ще ни е гида за обиколката на Солун. Не знам защо, но лелчето беше пълно копие на една неприятна лелка, с която си имаха проблеми Рейчъл и Рос в един от епизодите на “Приятели” в една обществена пералня. Та обиколката беше много хубава! Показаха ни старите стени на крепостта, църквата Св. Димитър, 
централната улица и други интересни места, след което спряхме на една тераса от която се вижда целият град за малко чист въздух и снимки. Наблизо имаше магазинче за сувенири, в което според мен доста голям процент държеше лелката – гид. След това ни оставиха на църквата Св. Димитър и имахме свободно време за разходка. Разгледахме църквата (много голяма и за съжаление много унищожена от турците, които са измазвали направо върху иконите като преди това са ги правили на дупки, за да хваща по – добре замазката) и след това продължихме разходката. Невероятно слънчев град, пълен с млади хора, с най – добрата крайбрежна улица, която съм виждал. Бар до бар, пълни само с младежи и девойки, безгрижни или поне така изглеждащи и всички усмихнати. 
Аз в този град намусен човек не видях. Две случки помня оттам...първата е с местен полицай. Видях го момчето седи и пази някакъв обект и си викам...”ще отида сега да се снимам с него, нали и аз съм бил полицай”. Отидох и момчето любезно, но твърдо ми обясни, че моята работа няма да стане ако ще и да съм бивш министър на МВР. Поговорихме си и когато ме попита защо съм напуснал МВР и аз му казах, че съм взимал заплата около 250 евро момъка без малко да припадне от смях. Другата случка беше в едно крайбрежно заведение. Първо искам да кажа, че като седнахме сервитьорката се материализира на момента, взе ни поръчката и след около 5 мин. я донесе. Тук трябва да поясня как изглежда улицата. На партера на сградата има бар, пред него тротоар 2-3 метра, улица от 3 платна, още един тротоар и морето. Морето започва директно като от вълнолом. Няма пясък, няма капани, няма такива филми. Та седнахме с жена ми и пред нашата маса имаше една аварирала кола на двама младежи на около 22-23 години. Докато ние се наслаждавахме на кафето си (много добро между другото), момчето звънна по мобилния, дойде един майстор на мотор и му оправи колата на място. След това момъка се качи в колата си, отвори прозореца и започна да ни говори на гръцки. Викам си “тоя пък сега какво иска” обаче той продължава на гръцки. Е те тука му казах “Йнглиш плийз” и момчето на чист английски ни се извини, че заради авариралата си кола ни закривал гледката и че сега заминава за да може да и се насладим. Е това ме довърши...това ако беше в БГ щеше да има “к’во ми гледаш колата ве, педал...не виждаш ли че е счупена...много ли ти е интересно” и тем подобен булшит. Тогава разбрах, че ние не от Западна Европа ами и от съседите сме на светлинни години. След като свърши обиколката се качихме на автобусчето и отидохме в курорта, в който трябваше да пренощуваме. Курортчето го забравих как се казва, но беше нещо средно между Виница и Кранево (в смисъл къщите бяха като във Виница, а централната улица претрупана като Кранево в разгара на летния сезон). Нашето хотелче беше малко, на 3 етажа и сравнително ново. Тук обаче ми направи впечатление, че дистанционното на климатика го нямаше в стаята. По – късно установихме, че за да го придобиеш трябва да се разделиш с още 5 евро. Странно!!!
На вторият ден ни предстоеше екскурзия до манастирския комплекс Метеора. Е това е нещо невероятно...комплекса представлява много манастири строени на върха на скали. Строени от монаси преди 10 века тези манастири са приютили християнски отшелници от всякакъв произход. Строени са на върховете на непристъпните скали само с помоща на въжени стълби и въжени лебедки. Не мога да си представя каква вяра ги е крепила тези хора за да построят такова величествено нещо на такова усойно и негостоприемно място. Пред тези скали аз се почувствах като мравка, а пред вярата на тези които са създали това чудо – като прашинка. Отидохе първо до женският манастир “Св. Стефан”, където всички жени ги караха да обличат едни поли, защото иначе не могат да влязат. Разходихме се, наснимахме се, пихме кафе и след това отидохме до най – големият манастир – Големият метеор. Пак минахме по същата програма и след това слязохме в 
града под скалите, където пихме кафе и разгледахме центъра. Следваше прибиране в хотела и чакане на последният ден от екскурзията.
На третият ден станахме рано и първата ни спирка беше град Вергина...там където е погребан Филип Македонски. Разгледахме града в движение и след това отидохме в гробницата. Всъщност то не е гробница само на Филип Македонски, ами цяла могила с няколко такива от които едната е неговата. Вътре беше събрана цялата македонска история. Като започнеш от най – малките украшения и стигнеш до гробницата на Филип. Изпълва те със усещането, че на това място са ставали велики неща, пред които ние сме нищожни. Че тук е погребан човека, които е започнал оформянето на онази огромна, навремето, македонска държава. Пак пихме кафе в една местна кръчма и пак на автобуса. Последната ни спирка бяха водопадите на Едеса. Не можахме да видим много, защото вече имахме много малко време. 
Видяхме един водопад...доста голям, но беше невъзможно да се разгледа целия, защото беше толкова мокро, че трябваше да се снима с камера за подводни снимки. Имаше и една алейка със сувенирчета, която странно защо ми напомни за алеята на курорта “Св. Св. Константин и Елена” до Варна. Оттам се качихме на автобуса и обратно в България. Минахме границата, всичко живо пазарува като замаяно от “безмитния магазин” и айде в София. Там гостувахме на един мой приятел и след това на следващият ден си хванахме самолета и айде във Варна.
Като цяло за мен остана един прекрасен спомен за една слънчева Гърция с усмихнати хора и много, много история. История за смели мъже, борили се затова което са считали че е правилно и отстоявали идеалите си докрай. А най – хубавия спомен ми е този, че всичко това ми беше подарено от моята прекрасна съпруга....
П.С. Май трябва да започна да си водя бележки като съм по такива места, защото само по спомен не ми се получава много добре :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар