Аматьорското БГ порно в Интернет или как Бачи Кико се превърна в легенда!

Тонове българско аматьорско порно заляха интернет. Любителските секс клипчета са от всички краища на България. Съдейки по диалектите на “героите” в тях, повечето са от провинцията. Кратките порно филмчета се разпространяват безплатно в торент-сайтовете за обмяна на файлове между потребителите, като се радват на рекорден интерес.

Бумът в разпространението им пък води до създаване на т.н. “мегапак”, в който на едно място са събрани над 60-70 клипчета. Почти винаги пък видеата са “гарнирани” с еротични снимки или избрани кадри от съдържанието, за да може потребителят предварително да се запознае какво ще гледа.

Декорите
Клипчетата са снимани на какви ли не места. От “класиката в жанра” – хотелски стаи и спални, през паркове, тоалетни, заведения, училища, на балкон в Студентски град, поляни, край пътя, та чак до детски градини и в кварталния магазин. Често пъти в пейзажа има трагикомични елементи – мръсно пране, плакати на поп-фолк изпълнителки, скъсани чаршафи, календари на “Левски”…

Режисирането на аматьорските клипчета пък може да засенчи дори холивудски решения. В това отношение емблематично е 3-минутно видео, при което двойка на средна възраст прави секс, докато в кадър са и вечерните новини на bTV. Почти задължително за по-напредналите е в кадър да се вижда предмет, който да доказва, че продукцията е българска. Най-често това е бутилка бира, списание, фактура за мобилен телефон и дори българското знаме.

Миме, яденето е готово
Понякога се стига и до куриозни моменти – като например в “сеанс” между двама тийнейджъри, чиято любовна игра е прекъсната от вик, най-вероятно на майката на момичето – “Мимеееее, айде, готово е яденето”. Засечки в потентността на мъжа също са документирани. Най-фрапиращо обаче е кратко видео от Перник, при което изпълнителите дотолкова се разгорещяват, че чупят леглото, при което и двамата се стоварват върху аквариум с рибки, който също се троши.

Сперминатор
Като всеки уважаващ себе си създател на аматьорско порно клипче, въпрос на чест е продукцията да има подобаващо име. Така в интернет желаещите да се докоснат до родни ласки трябва да избират измежду заглавия като “Нети к*рвата от Каварна го поема”, “Стара Загора яко секс”, “Земи тая патка”, “Среднощна секс машина”…

Безспорно обаче първото място е за любител от Попово, чието клипче, на което проститутка му прави орална любов, е кръстено с гордото “Сперминатор”.

Едно шоколадче
Сюжетът в клипчетата в повечето случаи е трагикомичен. “Завръзката” често се пропуска, като се пристъпва направо към действие. Когато я има обаче, тя е доста абсурдна. Така например мъж и жена от Хасково са заснели следния кадър: Жената прави салата в извехтяла соцкухня, облечена е само по пеньоар. Мъжът влиза и пита: “Какво има за ядене”. Отговорът е: “Салата, но десертът съм аз”. При което се започва “екшънът”.

Продавачка в кварталния магазин също е намерила нетрадиционен начин да разведри сексуалния си живот, участвайки в странна сценка в поверената й бакалия. В извънработно време тя и приятелят й решават да се повеселят, като започват да правят секс върху щанда със сладките неща. Така се стига до впечатляващата сцена, при която сексът е прекъснат от жената, която казва: “Оф, чакай да се мръдна, че едно шоколадче ме боде по дупето”.

Бачи Кико е легендата
10-минутното видео с главен герой Бачи Кико безспорно е най-гледаното българско аматьорско порно в историята. Абсурдният клип, заснет в Плевен, е гледан от над 100 000 души.

Популярността му пък превърна главния герой Бачи Кико в градска легенда, а името му стана нарицателно за сексуална мощ. Трагикомичното в продукцията е, че въпросният Бачи Кико не казва и дума, докато зад кадър операторът през цялото време дава комедийни наставления към правещата секс двойка.

Те са палавниците
Мими от Подуяне, Криси Малката от Стара Загора, Николай и Виолета от Попово, Батето и Каката от Хасково, Мара, дето го набара в Каварна, Ицето от Видин, Пепи и Мони от Пловдив, Стаси от Волуяк, Ванчето от Бусманци, Жорката и Стефи от Лом, Макс Левскаря от Благоевград, Коки от Приморско, Ловешката мръсница Цурето, Ивчо от Добрич, Софиянеца с ланеца от Люлин, Стамат Троянския и проститутката Алекс, Цеко цепи в Своге…

Топ 10 на най-абсурдните реплики

10. Оф, спри да мърдаш, че не мога те нацеля…
9. Майкууууу, ко ша ма праиш ти бе?!
8. Айде, лапай го като банан!
7. По-леко бе, тия гащи са ми нови!
6. Вдигни си го сам, че скоро се лакирах…
5. Айде свършвай, че почна сериалът!
4. Леко бе, обърка дупките!
3. Яж на бате Весо голямото месо!
2. Наклони го малко бе, опръска ми тапетите!
1. Нидей плю сперма в тая чаша, чи утре вода ше пия от нея, бе!


P.S. Използвани са материали от в-к "Новинар"

"Мълчанието е злато"! В някой случаи обаче е и други неща!

Днес реших да прочета един вестник. Отдавна не бях го правил. Първият който хванах беше "Народно дело" и от него научих следната много "интересна" история. От 2 август във Варненското езеро със страшна сила се изливат фекалиите на Белослав, Страшимирово и околните села...горе-долу по около 600т. на ден. Направо "чудни круши"! Причината за това е така наречената "дълбачка", която е трябвало да почисти дъното от наноси. Добре ама някой явно не си е свършил работата и сега мидите и рибата в езерото измират. То не че преди това не беше пак мръсно ама това е безобразие. И от Басейнова дирекция, видите ли, казали че впредвид големината на езерото и това че от тръбата излизат около 720 кубика лайна на денонощие, нормите на замърсяване били в рамките на допустимото!!! Ало, дирекцията...според вас е нормално като си изпържа риба в нея да има определено количество фекалии, така ли? Не знам кой, но някой много нависоко трябва да изгори тоя път, въпреки че малко се съмнявам! И така от 12 дена езерото се замърсява със страшна сила и ниой не взема мерки! Господа управници, знаем че мълчанието е злато, но във вашият случай го докарахте само на цвят, защото се разбра че състава е от друга консистенция!

Подаръка за 30-тия ми рожден ден или до Гърция и назад!

Миналата година станах на 30! Ще си кажете - и какво от товa? Ами общо - взето нищо. Не бях в депресия, поради факта че числото в началото на възрастта ми се сменя. Не си мислех, че вече съм възрастен, дърт, пенсия и др. такива, както правят много хора. Поканих си гости у нас с жена ми приготвихме разни вкусотийки и го отпразнувахме както подобава. Запомних кръглата си годишнина с това, че получих най – добрия и запомнящ се подарък, който някога съм получавал. Жена ми ми подари 3-дневна екскурзия до Гърция. Тук е мястото да отбележа, че до този момент бях напускал “майка България” само през далечната 1987г., когато бях 2-ри клас и бях с майка ми и баща ми в тогава “братския” Съветски Съюз. Та оказа се, че целият приятелски кръг е запознат с моя подарък, а само аз не знам. Даже и най – близките ми приятели мълчали и ме наблюдавали отстрани чудейки се дали знам или не. Даже се сещям за една смешна случка. Мой приятел си говори с мен един ден, след като вече знаех за подаръка, и ми казва “Сега трябва да се научиш да играеш сиртаки!” при което жена му чула – недочула и го скастри “Ти сега, защо се изтърва, как така каза...” Както и да е...

Дойде денят преди екскурзията и понеже автобуса тръгваше от София, логично с жена ми си хванахме нощният влак от Варна за София за да се наспим криво – ляво в спалния вагон и на следващия ден да се бодри в автобуса за да можем да гледаме все пак красотите на Гърция докато пътуваме, вместо да дремем. И логично всичко тръгна типично по български. Влака закъсня с близо два часа с пристигането в София и промеждутъка, който бяхме си заплюли за кафенце сутринта и придвижване до мястото на отпътуване не само се стопи ами и го подминахме даже. Добре че имахме телефон на шофьора на автобуса и му се обадихме, че не сме се отказали ами БДЖ – то е виновно и пристигама макар и със закъснение. Оказа се, че автобуса явно тръгва и събира хора и от други места в София и шофьора ни обясни, че трябва да се придвижим до бензиностанция ОМВ на “не знам кой си” булевард и там да се срещнем. Да ама в София да се придвижиш сам до някой булевард, при положение, че бързаш и си от друг град, е меко казано невъзможно. Опирайки се на краткия си опит по познаване на софийският манталитет и нрави се сетих, че бакшишите които са на Централна гара трябва да ги ползваш само ако си смъртно ранен и имаш нужда от спешна медицинска помощ. Така че казвам аз на жена ми “хайде навън на булеварда ще спрем някое нормално такси”. Да, ама не! Те гадовете така се разпространили около Гарата, че попаднахме на един мазен циганин с някаква трошка, но се качихме...по – добре така, отколкото Гърция да я гледаме само на телевизията. С нас бяха и още две момичета, които бяха за друга екскурзия в Гърция, но техният автобус щеше да ги чака там където и нашият затова се качихме четиримата. И като се почна едно каране, едни изпреварвания, едни взаимни оправяния на майки, между нашия “драйвер” и останалите...лоша работа. По едно време като бивш полицай ми се искаше чак да извадя един бял лист, да си нарисувам един АКТ по спомен и да го съставя на водача до мен. Както и да е...стигаме до бензиностанцията и след кратко пазарене съпроводено с викове и други такива постигаме цена от 40лв. за около 5-6 километра път. 40 лева...топките да ти изсъхнат, циганин миризлив! Дойде отнякъде един “нежньо” и вика...”Добър ден, аз съм екскурзовода. Айде по – бързо, че закъсняваме”. Качихме се в автобуса и потеглихме. Пътувахме към границата, докато гида ни обясняваше какво да си приготвим за границата, как се казва фирмата превозвач, къде ще ходим в Гърция и на кого трябва да се обадим ако се загубим някъде там. Спряхме само на едно място, където явно спираха всички автобуси за Гърция, ако се съди по опашката пред кафето, която беше около 100 човека и тази пред кенефа, която беше двойна. Следващата спирка по пътя ни беше границата. Ако някой не е ходил на граница да обясня...малка козирка под която минава всичко живо, няколко бариерки и къщички за граничната полиция. От нашата страна ти проверяват личната карта нашите граничари, а от другата техните. Картите ги събират по физиономия...аз нали съм си с бръсната глава и малко по – едър...моята естествено я взеха. Явно мязам на бандит! Общо взето ще запомня границата с това, че пикахме в гръцки обществен кенеф, който не се плащаше. Всъщност те в Гърция нужниците са безплатни! Първото ми впечатление от гръцката земя беше, че тея там нямат високи дървета. Целите им планини покрити с някакви недъгави храстчета и камънаци. Другото, което ми направи впечатление беше, че всеки има слънчеви батерии на покрива на къщата си. Явно хората могат да си позволят алтернативни начини за добиване на енергия. То сигурно и у нас може ама някой от ДАНС, МАНС и най – вече някой дошъл от прованс краде мангите за тази цел. Та първата ни спирка беше Солун (те си му викат Тесалоники). Невероятен град!!! Приказна атмосфера и много, ама много мотори. Всякакви...рокерски, пистови, миксери, съберичарк...всякакви по големина, цвят и произход. Спряхме на най – голямата забележителност на града – Бялата Кула. Викат и бяла, защото едно време започнали да я варосват след като се освободили от турците. Преди това е била затвор и са и викали Кървавата Кула, но след това са го променили. Там изчакахме около 10 минути в които можах само да се насладя на прекрасната им крайбрежна ивица. Дойде едно лелче, или гъркиня женена за българин или обратното, която се оказа, че ще ни е гида за обиколката на Солун. Не знам защо, но лелчето беше пълно копие на една неприятна лелка, с която си имаха проблеми Рейчъл и Рос в един от епизодите на “Приятели” в една обществена пералня. Та обиколката беше много хубава! Показаха ни старите стени на крепостта, църквата Св. Димитър, централната улица и други интересни места, след което спряхме на една тераса от която се вижда целият град за малко чист въздух и снимки. Наблизо имаше магазинче за сувенири, в което според мен доста голям процент държеше лелката – гид. След това ни оставиха на църквата Св. Димитър и имахме свободно време за разходка. Разгледахме църквата (много голяма и за съжаление много унищожена от турците, които са измазвали направо върху иконите като преди това са ги правили на дупки, за да хваща по – добре замазката) и след това продължихме разходката. Невероятно слънчев град, пълен с млади хора, с най – добрата крайбрежна улица, която съм виждал. Бар до бар, пълни само с младежи и девойки, безгрижни или поне така изглеждащи и всички усмихнати. Аз в този град намусен човек не видях. Две случки помня оттам...първата е с местен полицай. Видях го момчето седи и пази някакъв обект и си викам...”ще отида сега да се снимам с него, нали и аз съм бил полицай”. Отидох и момчето любезно, но твърдо ми обясни, че моята работа няма да стане ако ще и да съм бивш министър на МВР. Поговорихме си и когато ме попита защо съм напуснал МВР и аз му казах, че съм взимал заплата около 250 евро момъка без малко да припадне от смях. Другата случка беше в едно крайбрежно заведение. Първо искам да кажа, че като седнахме сервитьорката се материализира на момента, взе ни поръчката и след около 5 мин. я донесе. Тук трябва да поясня как изглежда улицата. На партера на сградата има бар, пред него тротоар 2-3 метра, улица от 3 платна, още един тротоар и морето. Морето започва директно като от вълнолом. Няма пясък, няма капани, няма такива филми. Та седнахме с жена ми и пред нашата маса имаше една аварирала кола на двама младежи на около 22-23 години. Докато ние се наслаждавахме на кафето си (много добро между другото), момчето звънна по мобилния, дойде един майстор на мотор и му оправи колата на място. След това момъка се качи в колата си, отвори прозореца и започна да ни говори на гръцки. Викам си “тоя пък сега какво иска” обаче той продължава на гръцки. Е те тука му казах “Йнглиш плийз” и момчето на чист английски ни се извини, че заради авариралата си кола ни закривал гледката и че сега заминава за да може да и се насладим. Е това ме довърши...това ако беше в БГ щеше да има “к’во ми гледаш колата ве, педал...не виждаш ли че е счупена...много ли ти е интересно” и тем подобен булшит. Тогава разбрах, че ние не от Западна Европа ами и от съседите сме на светлинни години. След като свърши обиколката се качихме на автобусчето и отидохме в курорта, в който трябваше да пренощуваме. Курортчето го забравих как се казва, но беше нещо средно между Виница и Кранево (в смисъл къщите бяха като във Виница, а централната улица претрупана като Кранево в разгара на летния сезон). Нашето хотелче беше малко, на 3 етажа и сравнително ново. Тук обаче ми направи впечатление, че дистанционното на климатика го нямаше в стаята. По – късно установихме, че за да го придобиеш трябва да се разделиш с още 5 евро. Странно!!!

На вторият ден ни предстоеше екскурзия до манастирския комплекс Метеора. Е това е нещо невероятно...комплекса представлява много манастири строени на върха на скали. Строени от монаси преди 10 века тези манастири са приютили християнски отшелници от всякакъв произход. Строени са на върховете на непристъпните скали само с помоща на въжени стълби и въжени лебедки. Не мога да си представя каква вяра ги е крепила тези хора за да построят такова величествено нещо на такова усойно и негостоприемно място. Пред тези скали аз се почувствах като мравка, а пред вярата на тези които са създали това чудо – като прашинка. Отидохе първо до женският манастир “Св. Стефан”, където всички жени ги караха да обличат едни поли, защото иначе не могат да влязат. Разходихме се, наснимахме се, пихме кафе и след това отидохме до най – големият манастир – Големият метеор. Пак минахме по същата програма и след това слязохме в града под скалите, където пихме кафе и разгледахме центъра. Следваше прибиране в хотела и чакане на последният ден от екскурзията.

На третият ден станахме рано и първата ни спирка беше град Вергина...там където е погребан Филип Македонски. Разгледахме града в движение и след това отидохме в гробницата. Всъщност то не е гробница само на Филип Македонски, ами цяла могила с няколко такива от които едната е неговата. Вътре беше събрана цялата македонска история. Като започнеш от най – малките украшения и стигнеш до гробницата на Филип. Изпълва те със усещането, че на това място са ставали велики неща, пред които ние сме нищожни. Че тук е погребан човека, които е започнал оформянето на онази огромна, навремето, македонска държава. Пак пихме кафе в една местна кръчма и пак на автобуса. Последната ни спирка бяха водопадите на Едеса. Не можахме да видим много, защото вече имахме много малко време. Видяхме един водопад...доста голям, но беше невъзможно да се разгледа целия, защото беше толкова мокро, че трябваше да се снима с камера за подводни снимки. Имаше и една алейка със сувенирчета, която странно защо ми напомни за алеята на курорта “Св. Св. Константин и Елена” до Варна. Оттам се качихме на автобуса и обратно в България. Минахме границата, всичко живо пазарува като замаяно от “безмитния магазин” и айде в София. Там гостувахме на един мой приятел и след това на следващият ден си хванахме самолета и айде във Варна.

Като цяло за мен остана един прекрасен спомен за една слънчева Гърция с усмихнати хора и много, много история. История за смели мъже, борили се затова което са считали че е правилно и отстоявали идеалите си докрай. А най – хубавия спомен ми е този, че всичко това ми беше подарено от моята прекрасна съпруга....

П.С. Май трябва да започна да си водя бележки като съм по такива места, защото само по спомен не ми се получава много добре :)

Тихата революция от юг! Как "Мелодията на сърцето" кара хората да леят "Сълзи над Босфора" заради "Перлата" в продължение на "1001 нощи"!

Ще прозвучи расистко, но повярвайте ми, не е! Просто искам нормална телевизия!

В последните няколко месеца в мен тревожно започна да се насажда чувството, че леко започват да ни превземат братята намиращи се на юг от нас. Пускам БТВ..."1001 нощи", сменям веднага на Нова..."Мелодия на сърцето", викам си да погледам някой мач по Диема следобяд...ядец, "Сълзи над Босфора"...я сега някой друг канал...какво мислите - "Перла"! Е ще ме извинявате господа и госпожи съседи (комший по вашему) ама на мен новините на турски ми се виждат пресилени, че чак и по всяка телевизия турски сериал??? И сега всички малоумни предавания от сорта на "На кафе", "Салона", "Море от любов" и други такива се надпреварват да правят още по - малоумни игри (само и само да накарат лелките които гледат сериала да пратят някой друг напомпан SMS) - "Намерете двойничка на Шехерезада!", "Разкажете Вашата история, която съвпада с историята от "Перла!" и други такива простотии на които се вързват само лелки с ежедневие изразяващо се в кафе с другите клюкарки и обсъждане на снощната серия на някой от турските хитове. Чак толкова ли е изпаднала телевизията у нас, че от латино сапунки мина на турски сапунки. Нямам нищо против ама направете си една телевизия за сапунки и си гледайте колкото си искате, но не и която голяма телевизия си пусна в праймтайма и да слушам турска реч! Толкова ли нямаме пари за да купим някой свестен сериал или игрален филм? Не се излагайте моля Ви! Нали сте големи тарикати медийте! Направете така, че да сте гледани, защото с този курс който сте поели далеч няма да стигнете Все пак живеем в България, нали?

Мечо Пух - или колкото повече, толкова повече!

От няколко месеца забелязвам, че Мечо Пух трайно се е насадил в нашият дом. Малкото рисувано мече бавно, но с учудващо упорство, превзема моята крепост...нали моя дом си е моята крепост. Първо се настани един Йори върху спалнята. Размерите му са приблизително колкото на котката ни Кити и тя милата сигурно си помисли, че имаме нов домашен любимец. След като видя че той е бездиханен се успокои :) Сега гледам Мечо Пух и аверчетата му Прасчо, Тигър и Йори са се настанили и върху пердетата в едната стая, върху гардероба в същата и според мен планират инвазия и в околните помещения. Но честно да Ви кажа това не ме плаши защото е ясен знак, че в съвсем скоро време пристига първото ми дете - ДЪЩЕРЯ МИ!!!