И така...ще започна разказа с това, че от малък съм фен на Металика и с нетърпение чаках концерта в България да се повтори по простата причина, че на първият не можах да отида. И ето че през есента на 2007-ма пресата гръмна: Металика идват за втори път в България!!! Е викам си "това е" тоя път без мен няма да мине! Навих още двама - трима приятели и заедно с Антонио отидохме и си купихме билети...решихме, че концерта трябва да се посети само от мъжка компания (пък и те жените се бяха отказали, защото Антонио услужливо има каза, че по такива концерти в тоалет не се ходи ами всеки пикае върху предния). Влязох в portokal.net и си направих тениска на Металика, такава каквато само аз имах и никой друг :) И като се започна едно чакане...лоша работа докато не дойде заветната дата! Рано сутринта на 25-ти моя милост, Антонио, Митко Левски и Венетка се качихме в колата на Антонио и потеглихме към крайната си цел - стадион "Васил Левски". Естествено Антонио с типичната си разсеяност даже и тениска не беше си взел, така че се наложи да слезем до пазара на Козирката и да му купим някаква тениска от един рано отворил циганин. И потеглихме...естествено в колата се изслуша по - голямата част от творчеството на Металика и то на доста високи децибели...е няма как все пак се отива на концерт и трябва да се подгрее!
Пътят до София ни се стори сякаш го изминахме за десет минути като при малката ни спирка за нещо бързо за хапване навсякъде около нас минаваха коли или спираха коли пълни с хора на всякаква възраст с тениски на Металика и дънещи тонколони с "Master of Puppets", "Seek and Destroy" и всякакви други хитове на любимата група. Така неусетно "в песни и танци" стигнахме до София. Вътре в града беше ад. Сигурно имаше 10 милиона
коли от които около 6 милиона бяха само с метъли. Може би ако бях слязъл да ходя пеша щях да стигна преди колата. Докопахме се криво - ляво до една близка до стадиона уличка, паркирахме и се отправихме към "На тъмно" за да се видим с брата на съпругата ми, който по това време правеше татуировки там. Видяхме го, поговорихме си и след това ни заведе на кафе...Калояне, Калояне, как от 200 кафета ти ни набута в най - неподходящото за момента. Влязохме в едно кафе и аз с учида забелязох, че там всички бяха костюмирани, мадамите седят като глътнали бастун, всичко по етикета даже един костюмар кротко си дърпаше от лулата...страхотия. И влизаме ние "ооооо ееееееее Металикаааааа, копеуе..." и хората гледат като застреляни а пък ние сме си ей така
Добре че след това влязоха и някакви други фенове (както се вижда зад нас) и не бяхме само ние странните в бара. Сервитьорката ни взе поръчката от 3 метра!!! Защо ли?В крайна сметка се добрахме до стадиона и след много малко чакане по опашки (организацията беше много добра) влязохме и заехме местата си. Е тук все едно чаках цяла вечност! Първо излязоха някакви млади надежди "The Sword", които може би се представиха добре, но това могат да го кажат хората от първите редове, защото озвучението им беше ужасно! Аз като първи голям концерт си викам на ума "е МеталикА ако звучат така, баси за какво съм дошъл?". След това излязоха DOWN с Фил Анселмо (няма какво да Ви обяснявам вие си знаете кой е тоя пич), които се чуваха малко по - добре, но аз от цялата работа разбрах, че Фил май пак е прекалил с опиатите преди концерта...както и да е. Около девет без десет прозвуча до болка познатата мелодия на Енио Мориконе с която започват всички концерти на Металика. Казах си "мамка му, е затова сме дошли" и след около минута интро удара на Ларс по касата го усетих като че товарният влак се блъсна отгоре ми...няма такъв звук! Сцената избухна в хиляди светлини и започна "Creeping Death"...от този момент нататък мен ме нямаше, защото бях някъде на седмото небе от кеф. Голямо куфеене, голямо пеене, голямо скачане...Концерта започнах да си го спомням някъде след 2-3 дена в детайли...толкова ми отне да осьзная какво ми се е случило. Металика излязоха и ни разковаха - Creeping Death, Fuel (с едни пламъци отстрани колкото сцената високи), Ride
The Lightning, For Whom The Bell Tolls, Welcome Home (Sanitarium), Leper Messiah, ...And Justice For All, Wherever I May Roam, Fade To Black, Master Of Puppets, Motorbreath (ей тука как пях, майкооооо), Nothing Else Matters (тука целият стадион пя), Sad But True, One (тук заваля малко дъжд ама на никой вече не му пукаше), Enter Sandman. И както винаги тук се започна..."byyyyye, MetallicA loves you, see you soon, good night" и други такива за да се стигне до "do you know why you're here? I know why I'm here! I'm here because I love this...and also......I got something to say, I kill little baby today...и Last Caress, след това Stone Cold Crazy за да се стигне до мощната и разбиваща н за последно тази вечер Seek And Destroоооооy!!! Дълго време след това бях като пиян без да съм пил повече от 2 бири. След това преживяване дълго обсъждахме концерта отвън пред стадиона и накрая уморени от емоции и от наслаждаването на музиката на Металика си тръгнахме към Варна. Типично по български ни спряха катаджийте, за да се опитат да ни оберат някой лев, защото видите ли "ни светят фаровете за мъгла, а пък то няма мъгла" и ние типично по български двамата с Антонио излязохме с лафа "ами ние сме бивши колеги" и 5 минути и два ароматизатора за автомобил по - късно си бяхме пак на път. Сменяхме се на волана, защото ни се спеше зверски и когато отворих очи сутринта видях как влизаме във Варна и как ни посрещат палмичките наредени от кмета. В този момент разбрах, че по - добър град от Варна няма, но заради МеталикА си заслужава да отидеш и до края на света...да отидеш и да видиш как Джеймс, Ларс, Кърк и Роб размазват всичко по пътя си! Доскоро, момчета! Чакаме Ви пак!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар