Вдъхновението, Санчо, е като салама...щом го изядеш и край! Няма го! Не знам защо ми хрумна тая мисъл, но истината е, че тук отдавна не съм писал! Защото го няма вдъхновението! А къде е...не знам! Някъде между хилядите други неща за които трябва да се мисли! Някъде между дома ми и Египет/Шри Ланка/Индия/някаква друга маймунска държава! Уж казват, че човека е човек, когато е на път, а пък аз най - се чувствам човек, когато съм си вкъщи! Да интересно е много ясно, има много какво да се научи и види ама пък минусите много, Санчоооо...Плана е да продължи още три години така че ще видим как ще се развият нещата! Но един ден салама ще се върне...тогава ще имате какво да четете! А сега се наслаждавайте на опита ми за снимка на кораб минаващ през Суецкия канал! Много силно слънце, майка...