Чували ли сте за сатурновата дупка? Онова невероятно
творение на природата или творение на
градския фолклор, в което човек волю или неволю попада около рождения си ден! Е,
аз съм чувала и известно време и приписвах разни настроения докато не си дадох
сметка , че нещата са малко по-различни и дупката не ми е виновна за нищо.
Така например започвам да се замислям какво съм постигнала
през годината с усилен труд и не малко дипломация и допреди няколко години
резултатите бяха доста обнадеждаващи, но и тази тенденция „прогресивно”
намалява с времето.
Щастливо омъжена и с невероятно дете, прекрасна работа и
прилични доходи си дадох сметка, че с човешкия фактор нещата далеч не са така
цветни и слънчеви. Под човешки фактор имам в предвид всички хомосапиенси с
които контактувам ежедневно. Доста дълго време се наслаждавах на приятното
контактуване с всякакви близки и не много, докато не започна в тези контакти да
проличава нарастващата ми незадоволеност от качеството на общуването. Защо?
Дадох си сметка , че след като тегля чертата
се оказва, че развивам „синдром
на силна нетърпимост” към вечното
недоволство, оплакване и нервност на хората, може би заради невъзможността да
управляват живота и проблемите си. И то не тяхната умора ме уморява, а
невероятната им способност да прехвърлят
емоциите и недоволството си в общуването с хора , които нямат никакво
отношение към проблема.
И това ме провокира... Изважда невероятна ответна реакция на
повърхността! Бурна! Не съм доволна! Не искам да съм част от проблемите на
хората и съпричастна с тях! Не искам да съм боксова круша и индивид с елемент
на разтоварване!
Искам да си давам равносметка, че сме здрави, живи, имаме се
един друг дори не винаги да имаме време един за друг, да се усмихваме, да сме
доволни от собствените си резултати и реално да оценяваме възможностите си....да
танцуваме, да се целуваме, да правим любов, да казваме, че обичаме, да
обичаме...да правим приятелства, да сме доволни...да вярваме, че мечтите ни са
прекрасни, наши и на една ръка разстояние...да вярваме!
Ще мине ден, ще минат два и настроението ти ще се оправи,
Мили Съучастнико в моя ден, но колко дълго ще си прощаваме неща казани в
моменти на умопомрачение и неизказани
обиди?
Срещни ме утре, усмихни се и ми пожелай прекрасен ден, да
съм здрава и щастлива... и аз ще пожелая същото за теб! Не се състезавам с теб
за качество на живот и с нищо не се хваля..просто искам да споделя красивите
неща от своя ден - сподели и ти с мен!
Усмихвам ти се!
А догодина Сатурновата дупка ще има друго измерение! Дано ни
направи по - толерантни без да се налага да премълчаваме...
P.S. Само да уточня, че това не съм го писал аз а Маринка! Вярно от нея малко ама качествено :)