Една новина предизвика в мен желание да напиша нова публикация в блога си в която да обясня как точно стояха нещата, когато бях лична охрана на един бизнесмен във Варна.
През лятото на 2009-та от един мой бивш колега разбрах, че У. търси да си наеме охрана и същият този мой бивш колега ще е началник на звеното по самоохрана към фирмата. Поканиха ме да се включа и аз приех, макар и с известни замисляния по въпроса, защото идеята на шефа на звеното за самоохрана беше да се организира охрана по всички правила на охранителният бизнес! Истинският охранителен бизнес, а не псевдоохранителчетата на мутрите в България! Охрана със предварително обхождане и проучване на маршрута, охрана с тренировки на охранителите по стрелба, тактика и други такива жизненоважни неща за охранявания и охранителя. Общо взето такава охрана в България да има на 3-4 места като едното както знаете и може би забелязвате по улиците е във Варна! Още в началото изразих мнение, че това няма как да се случи, защото охраняваният няма да е от хората, които обичат да им се казва откъде да минават и как. Те между другото повечето от охраняваните лица в страната си мислят, че охраната е нещо което да показва колко си напред, като престиж един вид! Не проумяват, че охраната е за твоята и на семейството ти сигурност и по скоро ти създава дискомфорт, отколкото да си по престижен с пет човека около теб. Както и да е...започнахме шест човека, като трима от тях бяха с международен опит в личната охрана, хора преминали курсове за обучение по стрелба, тактика на охраняване и хиляди други тренировки и курсове необходими за един охранител. Хора които са охранявали даже президенти на близки до нашата страна. Хора от които научихме доста неща и от които щяхме да научим още много, ако нещата не се развиха точно както си мислех в началото. С течение на времето охраняваният от нас започна въобще да не се съобразява с препоръките за охрана, което изнерви обстановката и в крайна сметка тримата колеги с най - много опит седнаха и казаха "Ние така не можем да работим, защото по този начин не правим никаква охрана и риска за охраняваният и за нас е много висок и неоправдан!" Казаха хората и си тръгнаха с вдигнати глави. Останахме само трима, като вече бяхме някакъв хибрид между шофьор и охрана (макар че такова животно няма на белият свят)!
Пиша това, защото в статията се казва, че едва ли не след като правителството хвана Наглите и аз съм отишъл и съм казал "Ами аз няма за какво повече да работя и си тръгвам"! А не беше така. Един ден ми беше казано, че ме съкращават. Няма лошо...по време на криза са необходими съкращения. Но между трима човека от които един ерген, един с дете вече в техникум и аз с бебе на 7 месеца и срещу зимата кой трябва да се съкрати при необходимост според Вас? И когато зададох този въпрос ми беше казано "Е че то аз въобще не съм ги гледал тези работи!"Ами мерси ще кажа аз на такъв работодател. Защото в дни като тези и в такава криза е ясно, че някой трябва да си тръгне, но е ясно и че малко трябва да се помисли кой да е този някой. Аз съм прав за себе си. Вие сами преценете дали е постъпено правилно или не! Жив и здрав да е и още дълго време да си върти бизнеса, но да се замисли че подчинените му не са само някакви роботи, а са и хора с проблеми. Проблеми за него малки, но за тях големи колкото света! Затова без малко и аз като в онзи виц да попитам "Съкратен ли?!? Аз мислех, че робите ги продават!"
Цялата тази история имаше и поучителен характер. Роди сентенцията на един от колегите - "При охрана на дадено лице е жизненоважно интелекта на охранителя да не надвишава интелекта на охранявания!"
