31 май 2011

Слушай в отсеците - разкази на един подводничар!

"...
Казват, че старите воини обичали да се връщат към миналите битки... Изпитвам го „на гърба си”. Не , че съм престарял, но напоследък се убеждавам, че животът е като руло тоалетна хартия – колкото по-малко остава, по-бързо се върти!
А и след създаването на Съюза на подводничарите в Република България, чийто председател на Управителния съвет все още имам честта да бъда, започнахме да общуваме много често с колегите и спомените изплуваха... Сънищата също...
Липсва ми морето. По-точно, плаването на подводниците. То ми „взе” много – младост, време, семейство, слънце... Децата ми пораснаха без мен – аз бях все в някой полигон, на учение, в академия, в командировки... само не у дома!
Но плаването на подводниците ми даде повече. Самочувствие, увереност, способности – с една дума характер!
Когато отдадеш швартовите и лодката, като змия, тихо започне да се измъква от капана на пристанището, с теб се случва своего рода катарзис – излизаш от една кожа и влизаш в другата – тази, която те изолира от суетния свят, с неговите дребнави проблеми, с убийствената врява на ежедневието, с камарата глупаци на главата ти, с телефони, предпоследни заповеди, „строй се” и „преброй се”. Всички, ама всички глупости остават на брега. Остават и сериозни неща, разбира се, но, по волята на службата, някой друг трябва да ги решава – ти не можеш!
Ти си  там, в морето, за да изпълниш поредната задача и на това е посветено цялото твое „аз”. Точка. От всичко останало си „защитен” – от морето и закона. И никой няма право да ти се сърди.
И макар, че понякога ти се иска да си изгризеш „топките” – било от яд, безсилие, или от мъка, че и нечии други „топки” да захапеш, не може – не принадлежиш на себе си. Ти си на екипажа на субмарината...Господа! И нямаш право  на грешка. И всички гледат и слушат теб. И си силен, защото Той е с теб – твоят екипаж, събран и целеустремен, като юмрук!
 А всъщност си толкова сам, че повече не може да бъде!
Ще попитате: „И защо тогава ти липсва това?”.
 А, де? Липсва ми... Сега дори семейството си не мога да събера „в юмрук”... "

Приятели, на 27.05.2011г. излезе първата книга написана от баща ми - о.з. кап. 1 ранг Станко Станков. Книгата е пълна със случки от службата му в редовете на Българската Армия! Съдържа 77 разказа, някои весели, някои по - тъжни, но всички достоверни до един! Много от интересните неща преживяни от него и други негови колеги! В книгата ще срещнете разкази от времето прослужено в Дивизиона подводни лодки, от времето в щаба на ВМБ - Варна, от службата му в ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" както и от пътуванията в чужбина! Книгата се продава на цена 10 лева в клуба на "Съюза на подводничарите в Р България" намиращ се на ул. "Райко Жинзифов" 31. Всички приходи от продажбата на книгата се даряват за касата на СПРБ!

29 май 2011

Каквото си посял, това ще жънеш!


Снощи голяма част от света беше прикован пред телевизорите за да гледа финала на Шампионската лига между Манчестър Юнайтед и Барселона! Всички очакваха да видят извънземната игра на Меси, пасовете по конец на Шави и Иниеста, хъса на Рууни за игра и спасяванията на Ван Дер Сар. Всичко това се видя малко или много, но целият свят видя една гавра! Гавра с велик клуб, гавра с феновете му, гавра с играчите му и в частност за нас, българите, гавра с най - добрият ни футболист зад граница! Бербатов, дами и господа, най - безочливо беше оставен извън групата за финала, като на неговото място беше сложен архивният вече и на пределна възраст Майкъл Оуен! Всички знаем големият принос на Съра за успехите на клуба и как рекордите падат един по един по време на неговото ръководство! Падна и рекордната 19-та титла с която излязохме начело на всички клубове в Англия като най - титулованият клуб във Висшата лига! Може би запленен от радост и щастие, Съра взе странно решение за вчерашната среща! Може би под влияние на някакъв много силен Ърл Грей(най - вероятно с ром) или в момент на старческа деменция (Психичните промени включват по-малка употреба на интелектуалната дейност на мозъка, негативно мислене. При старческата деменция възникват тежки нарушения в паметта, речта, сметките, ориентация в пространството и времето.) Алекс Фъргюсън изненада целия футболен свят! Решението да оставиш извън групата голмайстора на Висшата лига, а на пейката играча обявен за най - добър през сезона не може да е нищо друго освен горепосоченото. На терена излезе някакъв среден отбор от 2-3 добри играча и някаква художествена самодейност отстрани! Примерно днес разбрах, че Карик е играл(защото аз не го видях, не го и чух)! Ернандес, който аз харесвам много, вчера си беше взел май някакви ролкови кънки с него, защото като хванеше някоя посока и нямаше спирка! А пък Валенсия беше върха на простотията...все едно в тунела си е казал"Аз днес ще си изкарам картон, пък ако ще и да се разчуе"!
Затова тези момчета 
 бяха унижени от тези момчета
насред добрата, стара Англия!


Тъжното в цялата тази картинка е, че всички очакваха някаква съпротива от Юнайтед, защото на всички беше ясно, че Барса трудно се бие! Но най - тъжното беше как нашето момче чака трети финал за Шампионска лига, постигна го и така брутално беше отрязан от мечтата си! А в публиката беше цялото му семейство! Срамно и тъжно е да се ебаваш така с кариерата и самочувствието на доказал се футболист! На Митко мястото му не е там! Време е да тегли една сочна, българска на господина от Манчестър и да отиде при господина от Лондон, откъдето всъщност дойде! Там пое ще играе редовно и ще радва феновете!

Пак ще гледаме такива изпълнения, но вече с друг екип, а не с този на любимият отбор! Въпреки всичко аз ще си остана фен на Манчестър Юнайтед и без Бербатов в състава, но за мен Съра вече е "изпята песен" и е време да бъде сменен от друг треньор, който да се доказва и да печели титли на отбора! Време е за почивка и уединение в някое имение в Шотландия, а Манчестър Юнайтед само по телевизията! Защото с този треньор и ако няма нови полълнения в отбора през лятото, догодина може и да се борим за място в средата на таблицата! Glory, glory Man United!

23 май 2011

Довиждане, Кити!


Приятели, днес нашият малък тигър (на Гарфийлд жена му) отиде да живее на друго място! Няма как...наложи се да я махнем защото Аби е алергична към нея! Но, понеже Кити си е баровка от малка новият и дом е на Ален Мак...нали там живеят важните! А беше малко котенце, когато я взехме! Толкова малка, че я носих в джоба на дънките си до вкъщи! Ама си я познахме от първия път...като влязохме и вече знаехме....най - хамавото, рижо същество е за нас :) Взехме си я, гледахме я с много любов и грижи! Малкото коте порастна и стана голяма и красива котка! Мила,любвеобвила и все пак винаги готова да направи някоя беля! Но както всички знаят малкото Аби е най - важно в момента и затова Кити отиде да живее на друго място! Дано и там я гледат с толкова любов, колкото и давахме ние вкъщи! Някой ден, когато Аби порастне сигурно пак ще имаме домашен любимец! Но Кити винаги ще е първата! Малкият четириног приятел с който изкарахме последните 8 години! Късмет Кити и да ни помниш с добро :)

14 май 2011

Дали е на късмет?

Дами и господа,

днес сутринта (първо от госпожица Атанаска Мирчева), а после и от тази новина разбрах, че май може и да успеем да се измъкнем от тая мизерна държавичка! Оказа се, че вездесъщият компютър на Държавният Департамент на САЩ е направил малка грешка и е избрал всичките 50 000 кандидат - имигранти само от регистриралите се през първите 2 дни на периода на регистрацията! Тъкмо и аз четях по форуми как цели семейства печелят и си викам "тука има нещо гнило"! А то какво се оказа? Оказа се, че има все пак и втори шанс и се надяваме той да се падне на нас! Стискайте палци до 15 юли, когато ще излязат новите резултати! Тогава може и да спечелим, пък ако не спечелим...ще стискаме палци пак да има компютърна грешка! Знаейки късмета си на мен и на Марина (при нас всичко става с клизма и по най - трудния начин) тази година може и да е нашата година! In God we trust!

01 май 2011