Казват, че старите воини обичали да се връщат към миналите битки... Изпитвам го „на гърба си”. Не , че съм престарял, но напоследък се убеждавам, че животът е като руло тоалетна хартия – колкото по-малко остава, по-бързо се върти!
А и след създаването на Съюза на подводничарите в Република България, чийто председател на Управителния съвет все още имам честта да бъда, започнахме да общуваме много често с колегите и спомените изплуваха... Сънищата също...
Липсва ми морето. По-точно, плаването на подводниците. То ми „взе” много – младост, време, семейство, слънце... Децата ми пораснаха без мен – аз бях все в някой полигон, на учение, в академия, в командировки... само не у дома!
Но плаването на подводниците ми даде повече. Самочувствие, увереност, способности – с една дума характер!
Когато отдадеш швартовите и лодката, като змия, тихо започне да се измъква от капана на пристанището, с теб се случва своего рода катарзис – излизаш от една кожа и влизаш в другата – тази, която те изолира от суетния свят, с неговите дребнави проблеми, с убийствената врява на ежедневието, с камарата глупаци на главата ти, с телефони, предпоследни заповеди, „строй се” и „преброй се”. Всички, ама всички глупости остават на брега. Остават и сериозни неща, разбира се, но, по волята на службата, някой друг трябва да ги решава – ти не можеш!
Ти си там, в морето, за да изпълниш поредната задача и на това е посветено цялото твое „аз”. Точка. От всичко останало си „защитен” – от морето и закона. И никой няма право да ти се сърди.
И макар, че понякога ти се иска да си изгризеш „топките” – било от яд, безсилие, или от мъка, че и нечии други „топки” да захапеш, не може – не принадлежиш на себе си. Ти си на екипажа на субмарината...Господа! И нямаш право на грешка. И всички гледат и слушат теб. И си силен, защото Той е с теб – твоят екипаж, събран и целеустремен, като юмрук!
А всъщност си толкова сам, че повече не може да бъде!
Ще попитате: „И защо тогава ти липсва това?”.
А, де? Липсва ми... Сега дори семейството си не мога да събера „в юмрук”... "
Приятели, на 27.05.2011г. излезе първата книга написана от баща ми - о.з. кап. 1 ранг Станко Станков. Книгата е пълна със случки от службата му в редовете на Българската Армия! Съдържа 77 разказа, някои весели, някои по - тъжни, но всички достоверни до един! Много от интересните неща преживяни от него и други негови колеги! В книгата ще срещнете разкази от времето прослужено в Дивизиона подводни лодки, от времето в щаба на ВМБ - Варна, от службата му в ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" както и от пътуванията в чужбина! Книгата се продава на цена 10 лева в клуба на "Съюза на подводничарите в Р България" намиращ се на ул. "Райко Жинзифов" 31. Всички приходи от продажбата на книгата се даряват за касата на СПРБ!