
Родих се отдавна
на брега на морето
и в него кат’ малък
си топках дупето.
Безгрижно си бягах
там горе в квартала
и много не слушах
фучах като хала.
Стражари-апаши
фунийки и други
и в многото каши
забърквах „подруги”.
Но после порастнах
и станах момче
цигарите лапнах...
нали съм „гъзе”
А после във Автото
влязох завчас
преминах и ази
тоз осмия клас.
А там се събрахме
все умни глави
елате ни вижте
все хубавци.
Там чет’ри години
безчинствахме ний
и карахме всеки
от нас да се скрий.
Но дойде накрая
последния курс
живота дойде ни
в раличен ракурс.
Митака замина
във Щатите чак
и чака в Чикаго
да сложиме крак.
Казармата после
посрещна ни строго
и „вирнато носле”
не даде ни много.
Накрая отново
с живота във бой
полиция, частници
Узи бой!
По някое време
намерих жената
която на място
постави нещата.
Естествено бързо,
че бяхме под пара,
и без да се бавя
със нея пред олтара.
След време дойде
и прекрасното Аби
и то любовта ни
със шепи разграби!
За друго не знам
какво да Ви пиша
все пак във момента
реших да пропиша.
След време отново
аз тук ще се върна
да може повторно
рими да свърна!