Защо толкова рано Господ прибира при себе си добрите хора? Има ли някакъв ред по който си отиваме или просто Той отваря една дебела книга и без да гледа слага показалеца си на някое име и решава да вземе тази душа при себе си? Душата на някоя майка, сестра, дъщеря или баща, син или дядо...без значение! Дали страданието на близките на отишлият си човек по някакъв начин Му показва колко е всемогъщ и решаващ какво да се случва със съдбите на хората! Как решава да вземе някоя човешка душа страдала и теглила цял живот за да помогне да децата и внуците си, а разни убийци живеят до дълбока старост! Не мисля, че е справедливо! Не мисля, че хората трябва да се кланят на когото и да било и сами да коват съдбата си!
Сбогом, Мамче! Винаги ще те помним добра и всеотдайна! Винаги засмяна и готова да се пошегува! Винаги държаща се с нас като равни с теб и като приятели! И винаги готова да дадеш съвет в точният момент! Обичаме те! Много поздрави на Вильо! Не сме забравили и него! Арената става все по - празна, но един ден ще се напълни с хора, които ще те помнят и ще следват съветите ти! Сбогом!
3 коментара:
Много ти благодаря Марто...разплака ме...силни думи..Мама също много ви обичаше...
Марта
Знам Марти! И ние много я обичахме и ще я обичаме занапред! Надявам се да има "от другата страна" и един ден всички да се съберем там!
Много обичаше всички ви, бяхте й като деца, които искаше да задържи винаги около себе си и да им помага и напътства! За мен беше много добра приятелка и човек, който беше до мен в тежък момент, винаги съпричастна и готова за помощ!
Там където е няма болка, няма мерзост и лоши думи и мисли, там тя ще е при нейното обично момче, при милата си майчица и приятели! Знам, че и от там ще ни гледа, пази и напътства, защото ни обича! Много те обичам мила приятелко! Почивай в мир!
Публикуване на коментар